Британската спринтьорка Бет Добин прекарва по 22 часа на ден в леглото
Преди пет години Бет Добин бягаше на олимпийските игри в Токио. Днес 32-годишната британка едва става от леглото заради нелечимо заболяване, което преобърна живота ѝ. „Чувствам се така, сякаш съм на няколко дни от смъртта“, признава тя.
Животът на Добин, някога съперничка на пистата на Ивет Лалова, се променя до неузнаваемост. Причината е миалгичният енцефаломиелит (ME) - хронично заболяване, за което няма известно лечение и което може да причини изтощителна умора, болки, нарушения на съня и проблеми с паметта и концентрацията.
Историята на 32-годишната Добин е разказ за жестокия обрат, който може да поднесе съдбата дори на спортист на върха на кариерата си. Британката обаче решава да говори публично за страданието си, въпреки че дори едно интервю може да влоши състоянието ѝ.[embed type="image" id="2113924251"]„Правила съм малки неща, като да отида на кръвни изследвания при лекаря, и след това съм оставала в леглото с месеци. Така че това интервю, този 30-минутен разговор, може да има последствия за мен през 2027 г.“, разказва тя пред BBC Sport.
„Но почувствах, че е наистина важно да го направя, за да стигне посланието до хората.“
Добин е сред най-добрите британски спринтьорки на 200 метра. През 2019 г. тя поставя шотландски рекорд с време 22,50 сек, който продължава да е актуален. Участието ѝ на олимпийските игри в Токио 2020 (бел. ред. - проведени през 2021 г.) е връх в спортния ѝ път.
Проблемите започват след последователни инфекции с COVID 19 и жлезиста треска през зимата на 2021-2022 г. Първоначално симптомите изглеждат незначителни. Тя спи повече, резултатите ѝ се влошават леко, а лимфните възли на врата и подмишниците започват да я болят.
Въпреки това продължава да тренира и се класира за световното първенство, Игрите на Британската общност и европейското първенство през 2022 г.
Но организмът ѝ постепенно отказва. На шампионата на Стария континент Добин прави фалстарт, след като губи чувствителност в краката си на стартовите блокчета. По-късно състоянието ѝ се влошава още повече.[embed type="image" id="2113924250"]
„Когато европейското първенство приключи, си дадох дълга почивка, но симптомите се натрупваха. Ставаше все по-зле. Трудно ми беше дори да стоя права, спях непрекъснато, постоянно бях в леглото“, спомня си тя.
Следват прегледи при четирима или петима специалисти. В крайна сметка диагнозата е ясна - миалгичният енцефаломиелит (ME). „Чувствам, че съм загубила всичко. Все още имам семейството си, но загубих независимостта си, здравето си, възможността да работя и да спортувам“, признава Добин.
Бившата спринтьорка категорично отхвърля определението „синдром на хроничната умора“, защото според нея то не описва истинската тежест на заболяването.
„Иска ми се да беше просто умора. Това щеше да е разходка в парка. Състоянието е много повече от това. Ако трябва да поставя умората сред 20-те си най-тежки симптома, може би едва ще попадне в списъка“, казва тя.
„Чувствам, че цялото ми тяло се изключва. Сякаш съм на няколко дни от смъртта.“
През тази година Добин е напуснала дома си само пет пъти. Дори продължителното седене може да я изтощи, а претоварването понякога води до срив, продължаващ дни или дори месеци. Семейството ѝ е неотлъчно до нея, но безсилието е огромно.
„Толкова отчаяно искам да ѝ помогна, но не мога, защото няма нищо“, споделя баща ѝ Джим, който е бивш футболист.
Майка ѝ Джийн се тревожи за бъдещето на дъщеря си: „Тя трябва да гради живота си и да живее пълноценно.“
Тя знае, че гласът ѝ има значение. Много хора с ME се сблъскват с недоверие и обвинения, че са мързеливи.
„Спортистите получават повече доверие от обикновените хора. Защо един спортист би спрял внезапно след 20 години? Имам известна публичност и чувствам, че съм длъжна да говоря“, казва Добин.
