Те са шампиони. Те са отбор. Те са приятели. Те са семейство. А техният свят е любов.
Те са спортистите със синдром на Даун, които прославят България по света. Спортът им дава бъдеще, а залата е техният свят, където се чувстват приети, значими и обичани.
Там Слав Петков е Шефът или Тате, както всички го наричат. А те са неговите деца със Синдром на шампиони.
Боян Вандов е един от първите младежи, с които Слав започва да работи преди 10 години. В отбора всички го наричат Бамзе.
"Така ми викат, защото съм като Мечо Пух", обяснява Боян. "Казваме му Бамзе, защото е най-як от всички. Най-голям и най-внушителен, но пък е с едно голямо, огромно, прекрасно сърце", добавя Слав.
Емилиян Костадинов е голямата надежда в спортната гимнастика и най-суетният от всички в отбора. "Казваме му Конте, защото той много се стреми да изглежда добре. Постоянно обръща внимание на прическата си. Винаги сешоарът звучи откъм мъжката съблекалня, което е най-странното. Той винаги е подготвен с гел и сешоар", обяснява Слав.
"Ние ги учим и на спортна хигиена, да се поддържат. Гимнастиците винаги държат на външния си вид. Това е част от състезанието. Трябва да си добре изглеждащ, за да имаш добра оценка", добавя треньорът по спортна гимнастика Иван Цветков.
Добрите оценки, победите, медалите са важни, но по-ценни са приятелството и подкрепата. Радена Ангелова, или Калпазанката в отбора, е донесла на България десетки отличия в различни спортни дисциплини, но най-вълнуващи за нея са моментите на летището, когато се завръща след поредния успех. "По-хубаво от успехите и медалите е само усещането, че приятелите те чакат, за да те прегърнат и да ти кажат, че те обичат", споделя Радена.
Изгряващата звезда в отбора - Александър Асенов-Астерикс, е само на 16 години, но вече е сред най-добрите спринтьори със Синдром на Даун в света. Да споделя успеха с приятелите след състезание - това за Алекс е най-голямата награда.
"Поплаках си, когато видях приятелите от отбора да ме чакат на летището, след като спечелих златен медал във Франция. Усещам, че ме обичат. И аз също ги обичам", казва Алекс.
Василена Богданова–Веселушка и Диляна Попова–Дидка са гимнастичките в отбора. И най-добри приятелки. "Щастлив съм от това, което се случва в отбора, защото те намират своята среда и своите приятели", радва се Слав.
Спортът преобразява плахата и неуверена Диляна. "На 24 години майка й я доведе при нас. Тя седеше на пейката, без да отронва нито думичка. Дори поглед не хвърляше напред. Толкова притеснителна беше", спомня си Слав.
Заобиколена с внимание, разбиране и любов в залата, днес Диляна е самостоятелен и уверен млад човек.
Успехите им ги правят една идея по-видими за обществото. Духът им ги превръща в пример и вдъхновение.
А усмивките, с които Слънчевите деца никога не се разделят, ни мотивират да сме по-добри. Като тях. Спортистите със Синдром на шампиони.
