Грандамата на българския спорт Стефка Костадинова бе гост в "Тази сутрин" на Златимир Йочев.
Първите й думи в студиото бяха отправени към Александър Везенков, който бе избран за MVP на редовния сезон в Евролигата - постижение, сравнимо със "Златната топка" на Христо Стоичков, която Камата получи през 1994 г.
"Цял свят го призна! Саше, не се познаваме лично, но те поздравявам. Горда съм с теб, моето момче! поздрави на семейството и клуба ти Олимпиакос. След предаването ще се обадя на баща му. Искам лично да кажа, колко съм горда с успешните ни спортисти. Поклон пред техните успехи", започна Костадинова.
След това тя говори и за визитата на Томас Бах у нас. Президентът на МОК бе в София по случай 100-годишнината на Българския олимпийски комитет.
"Това е една 100-годишна олимпийска приказка. Много наситена седмица. Визитата на Бах продължи по-малко от 24 часа, но включваше доста събития. Срещна се с президента Румен Радев, с който говориха хубави неща. Президентът е много горд с всички спортисти и техните постижения.
Винаги се е говорело у нас за медали и те растат. Имаме 55 олимпийски титли и 230 медали от олимпийски игри. Това са най-ярките посланици на българщината. Тепърва ще има нови хора, които ще запишат имената си в световната спортна история и заради тях ще слушаме българския химн, ще сме горди и ще гледаме флага ни най-високо.
Благодаря на всички спортисти, треньори, деятели и ветерани, че ги има. Благодаря и на моя екип, хората в сянка - Белчо Горанов, проф. Изов от НСА, на Весела Лечева и държавата", не крие емоциите си Костадинова.
"Аз съм една от тях. Знам какво изпитват, как се готвят. Плача с тях, радвам се, коментирам... Мъча се да предам своя опит. Първо са републиканските първенства, после Балканиадите, европейски, световни... и идва короната - олимпиадата.
Най-важното събитие в живота на всеки един от тях. В Токио бяхме с малка делегация, но много качествена - 6 медала, 3 титли! И сега настръхвам. Надявам се на още повече в Париж догодина".
Рекордът й от 209 см, поставен на 30 август 1987 г., оставане непокътнат и до днес.
"Рядко гледам световния рекорд и олимпиадата в Атланта. Златото бе дълго чакано - през 1988-а станах втора, през 1992-ра - четвърта. Чаках момента. През 1996-а положението беше "Сега или никога" и стана. Имах всичко, само нямах олимпийско злато.
Взех титлата, успокоих се и след година-две приключих. Пак там, където стъпих на върха - в Рим, в моя град, на моя стадион... Имах болки в ахилеса. Скочих 190 см със страшни болки, целият стадион стана на крака и ми ръкопляска. Тогава усетих, че това е моят край. Благодарях на спорта и на себе си, че съм успяла", не крие и днес емоции си Костадинова.
А, за финал благодари на bTV. "Благодаря на теб, Злати и на bTV, че в тези натоварени дни и забързан живот, успявате да каните спортисти, да премахнете малко завесата от политиката и да дадете надежда на хората".
Как се справя със стреса и кога за последно е плакала - вижте във видеото.
