Радостин Тодоров бе сред най-щастливите хора на "Стад дьо Франс" снощи. Неговият възпитаник Ружди Ружди стана олимпийски шампион в тласкането на гюле (категория F55 - парализирани от кръста надолу от инвалидна количка) и извоюва трети параолимпийски медал след златото от Рио 2016 и среброто от Токио 2020.
В третия си опит под дъжда във френската столица шампионът от Глоджево постигна 12,40 метра. Резултатът, който е №1 през сезона, се оказа напълно достатъчен за първото място.
Пет от шестте опита на Ружди пратиха гюлето над 12 метра - граница, непостижима за нито един от деветимата му съперници. Българинът остана само на 28 см от световния си рекорд, поставен отново във френската столица на световното миналата година.
Ето какво сподели Тодоров в специално интервю за bTV.
Отново на върха
"Изживяването е невероятно. В Токио 2020 спечелихме сребърен медал, голям успех, но аз и Ружди бяхме тъжни и разочаровани, защото знаехме, че сме най-добрите. Ограбиха ни, отнеха ни златния медал! И сега съм много щастлив, че успяхме да се върнем на върха, където ни е мястото, където Ружди заслужава! Той показа и доказа на всички, че в последните 15 години, е най-добрият в тласкането на гюле."
"При титлата в Рио ни беше по-лесно. Да задържиш това високо ниво, толкова много години, наистина е много по-трудно. Тази титла смея да кажа, че е много по-ценна от първата през 2016 г. Наистина се чувствам невероятно, дори не мога да го опиша. Много съм развълнуван. По-сладко е сега. Показва високо майсторство. По-лесно е да вземеш първия трофей, отколкото всички останали след това."
Вдъхновение за цяла България
"Параолимпийците трябва да бъдат вдъхновение на нашето общество. В последните години народът ни е доста обезверен по ред причини, които всички знаем. И тези хора наистина трябва да бъдат пример и да висят по билбордове в България и да бъдат показвани. Те са хората, които в трудни условия успяват не само да се съберат психически и физически, макар и увредени, но да представят България пред света по най-добрия възможен начин.
Много малко хора знаят колко кървави рани, смъртоносни рани е имал Ружди - на световното 2019-а той участва с рана, която му отрови кръвта. Прибрахме се и спешно го оперираха. Животоспасяваща беше операцията. Ние много неща не ги показваме, не ги казваме, не искам да се изкарваме жертви. Но мога да напиша книга за преживяното от всички мои състезатели.
Те са допълнителното гориво, което може да върне вярата в хората, че могат да се борят и да получат всичко, което искат - независимо от трудностите."
