Най-великите боксьори имат десетки победи и само няколко загуби (или дори нито една) в своята кариера. Е, Реджи Стрикланд не е сред тях. Всъщност американецът направи добри пари и спечели световна слава благодарение на безумния брой поражения. За 18 години на професионалния ринг той загуби 276 битки и дори влезе в Книгата на рекордите на Гинес.
"Момчета като Стрикланд са като магнит за хората, които нямат търпение да си купят билет и да ги гледат. Дали вярвах, че Реджи ще спечели? Не, разбира се. От 45 мача, които гледах, той победи само в три. В същото време определено знаеше как да се боксира", спомня си Джейк Хол от боксовата комисия на щата Индиана. Е, в кой друг спорт професионалните губещи се ценят толкова високо?
Стрикланд е роден през септември 1968 г. в Синсинати, Охайо. Малко се знае за неговата аматьорска кариера. Със сигурност е ясно, че тя започва рано и приключва рано. Американецът минава при професионалистите едва на 18. Преди това, според собствените му твърдения, Реджи записва 90 мача и 72 победи на аматьорско ниво. Никой не е успял да провери тази информация.
През 1987 г. Стрикланд дебютира на професионалния ринг. Естествено, с поражение - от сънародника му Елъри Томас. Втората среща приключва с победа. Следва ледена серия от 8 загуби, четири - с нокаут.
Всеки друг боксьор с такава статистика след първите 10 двубоя би се замислил за смяна на професията. Реджи обаче няма да се откаже толкова лесно. Решава да заложи не на качеството, а на количеството. Приема нови и нови покани за мачове с утроена енергия.
Балансът в никакъв случай не се променя към добро, но Стрикланд се радва на стабилен доход. Те обръща внимание на постоянните подигравки. Пътува из страната в бясно темпо и продължава да печели - не мачове, а пари.
Постепенно той привлича вниманието на боксовите комисии. Функционерите се опасяват, че американецът може да пострада сериозно на ринга. И то на тяхна територия. Така в средата на 90-те години на миналия век Охайо, Ню Джърси, Пенсилвания, Илинойс и Невада издават забрана за негово участие. Освен това Стрикланд е принуден да си взима 60-дневна почивка след всяко поражение.
Звездите на световния бокс живеят охолно в продължение на няколко години чрез хонорара от само един мач. Но не и Реджи. През по-голямата част от кариерата си той получава между 500 и 2000 долара, за да влезе на ринга. В средата на 90-те той просто не може да си позволи дългата почивка, изисквана от правилата. Освен това тялото му се оказа изключително силно и по някакво чудо не страда от сериозни наранявания. Затова американецът решава да заобиколи регламента.
Отначало участва в турнири под чужди имена или ползва псевдоними като Реджи Беус и Реджи Раглин. Тази схема обаче бързо е разкрита и боксьорът отново попадна в черния списък. Но Стрикланд не пада духом: успява да намери общ език с Боксовата комисия на щата Индиана, където местните служители се съгласяват да му осигурят достатъчен брой мачове въпреки риска от смърт между въжетата. През 2000 г. Стрикланд дори успява стане държавен шампион в две категории наведнъж: полутежка и средна. По това време той има 50 победи и повече от 200 поражения.
Въпреки потресаващия си баланс, Реджи работи с легендарния промоутър Дон Кинг, който понякога му урежда съперници. Боксьорът винаги държи да получи парите в брой преди първия гонг, но прави изключение за Кинг, който никога те го разочарова и спазва стриктно уговорките. Промоутърът му помага да намери и алтернативен доход - американецът получава ангажименти като спаринг партньор на известни боксьори, които се подготвят за други мачове. Реджи живее на пълен пансион и получава около 750 долара на седмица.
Той работи с бившия световен шампион в полусредна категория Рикардо Майорга. "Беше много лесно да го ударя, така че бързо бях изпратен у дома", спомня си американецът.
В началото на века Стрикланд става широко популярен в САЩ. Зрителите му дават прякора Professional Loser, а необичайният спортист привлича огромни фенски общности онлайн. Известността му достига такива размери, че в края на кариерата му битките му се излъчват от HBO. А хонорарите му достигат няколко хиляди долара. Реджи най-накрая окача ръкавиците си през 2005 г. на 37 години. Окончателният баланс - 66 победи (14 с нокаут) и 276 поражения (25 с нокаут).
Стрикланд се изправя срещу някои от известните имена на ринга - шампиони като Лони Смит, Чарлз Брюър, Таворис Клауд, Рандал Бейл и Кори Спинкс. Среща също така Уго Пинеда, Раул Франк, Реджи Грийн и Рубин Уилямс, които по-късно са претенденти за шампионски титли.
"Не се смятам за провал. Бил съм се в почти всеки щат и в няколко други страни, спечелих десетки хиляди долари и почти не съм пострадал. Всеки, който е бил на ринга с мен, знае, че мога да се бия."
Любопитното е, че на професионалния ринг със сходен успех се изявява и по-големият му брат. Джери записва 13 победи и 122 загуби. Умира през 2019 г. от рак.
Първата съпруга на Реджи също е боксьорка и също не от най-добрите (2-28). А един от племенниците му не печели нито веднъж от 28 опита.
Стрикланд има не само цветна кариера, но и пъстър личен живот. В момента американецът е женен за трети път и има общо 10 деца от различни жени. Най-голямото дете е на 34, най-малкото - на 5 години. При толкова много наследници той няма как да се пенсионира. След бокса си изкарва прехраната като бояджия, продавач на обувки и сервитьор. Преди няколко години той си намира стабилна работа в агенция за недвижими имоти. Освен това е сътрудник в компания, която организира боксови събития.
Наскоро Реджи отпразнува 55-ия си рожден ден. По външния му вид никога няма да предположите, че зад гърба си има повече от 350 боксови битки на професионално ниво. Стегнат и усмихнат, Стрикланд изглежда така, сякаш е готов всеки момент да вдигне телефона и да приеме предложение за следващ мач.
