Аталанта достигна върха в своята история! Вчера (22 май) италианският тим триумфира във финала на Лига Европа, побеждавайки Байер Леверкузен с 3:0.
Това е първа международна титла за тима, наричан от феновете си "Богинята". И да, предвид силните резултати и репутацията на Аталанта, това изглежда странно.
Тимът е основан на 17 октомври 1907 г. в градчето Бергамо от учениците от класическия лицей "Паоло Сарпи". Те избират за свой патрон Аталанта - амазонка, девица-ловджийка и може би част от Аргонавтите в древногръцката митология.
Проблемът е, че в Бергамо вече има един футболен тим - Бергамаска, а Италианската футболна федерация позволява само един отбор от град се бори за участие в елитното първенство. Спорът се решава (и не съвсем) в мач. Аталанта побеждава с 2:0 през 1919 г., а няколко месеца по-късно двата клуба се сливат.
Така се появяват и прословутите синьо-черни екипи. Първоначално Аталанта носи фланелки в черно и бяло, а Бергамаска - в синьо и бяло. Обединението обаче се отразява на екипите. Интересен е фактът, че първоначално те са били на черно-сини квадратчета, но бързо в тима преминават на класическите райета.
Клубът преживява тежко Първата световна война. Първенството е спряно, а за да оцелее Аталанта продава игрището си. След войната тимът трудно намира футболисти, като се налага понякога вратарите да играят като полеви играчи. Обединението обаче носи и по-смели амбиции.
Аталанта става редовен участник във втората футболна дивизия на Италия и няколко пъти се изкачва в елита - за първи път това се случва през сезон 1928/1929 г. Противниците тогава често споменават, че момчетата от Бергамо са доста неудобен съперник. Хегемонът Торино често нарича "Аталанта": "Ужасен провинциален отбор!".
Най-доброто класиране на Аталанта в Серия "А" е от сезон 1947/1948. Тогава тимът завършва на пето място и това постижение беше актуално до 2017 г.
През 1958 г. "Богинята" е обвинена в уреждане на мачове и свалена във Втора дивизия, но това е за кратко, тъй като от клуба обжалват и печелят!
През 1963 г. Аталанта печели Купата на Италия, побеждавайки именно Торино с 3:1 - хеттрик на Анджело Доменгини.
И логично след големия пик следва... спад. Отборът изпада в криза през 70-те и 80-те години на ХХ век, като стига дори до серия "C" - трета дивизия.
Повратната точка като че ли е сезон 1987/1988, когато тимът се изкачва отново в елита под ръководството на Емилиано Мондонико. Е, до новата ера през 2016 г. има още няколко изпадания във втора дивизия, но Аталанта винаги е успявала да се върне при най-силните.