Четири часа сън. Достатъчно, за да презаредим батериите и да се отправим с много хъс към деня преди финала в Лига Европа. Нещата вървят по план. Подготвили сме изненади, ще ви покажем всеки ъгъл, всяко препятствие, разочарование и радост днес. Отново ще бъдете плътно с нас. Но... няма какво повече да се бавим, да влизаме в колата и да тръгваме!
Още в 07:00 нашият екип вече е на път. Отправяме се към Рибарския бастион – едно от знаковите места в Будапеща. За първи път ще видим трофея, макар и в уголемен модел. Висок е 5 метра. Изключителен. Докато гледаме и си мислим какво ли е усщането да си го спечелил, чувам позвъняване. Време е да се включваме. Да действаме.
Гледката на целия град Будапеща си заслужава. Но защо да оставям цялата тази красота само за себе си? След бърза комуникация по телефона – отново сме в бойна готовност.
Дали не чух някакъв звук? Да, от телефона ми е. Получихме потвърждение от УЕФА. След малко ще бъдем в съблекалните на двата отбора. Бързо събираме всички микрофони, кабели, статив и се отправяме към колата. Дестинацията е ясна: Пушкаш Арена. Ще бъдем в съблекалните преди дори двата отбора да са там. Достъпът ни до това специално място ще трае точно 10 минути.
Преминаваме всички проверки. 30 минути преди уречения час сме пред вратите, отвеждащи ни към съблекалните. Ще трябва да почакаме още малко. Времето тече много бавно, когато чакаш нещо толкова вълнуващо да се случи. 5 минути са изминали, а сякаш цяла вечност...
