За втори път отразявам финала на втория по сила европейски клубен турнир: Лига Европа. Преди две години в Севиля, Франкфурт триумфира срещу Рейнджърс. Битката освен на терена, беше и по трибуните. Феновете на двата отбора са известни със своя буен и емоционален нрав.
Сега? Сега беше различното!
В деня на финала, от рано сутринта, феновете на двата отбора загряваха за предстоящия мач. Голяма част от тях бяха дошли само за сблъска за трофея - затова и песните започнаха от рано-рано. Червени и сини, италианци и германци сега ми демонстрираха една друга страна на футбола - как заедно могат да празнуват и преживяват емоциите покрай своите отбори. Романтично звучи, но е истина.
Дъблин прие сблъсъка за трофея между Аталанта и Байер Леверкузен. Определено германският отбор влезе като фаворит в двубоя. Та, кой записва 51 поредни мача за загуба? Никой друг! Само Байер до този момент!
Кой можеше да го спре? Аталанта? "Богинята", която се класира за първи път в 116-годишната си история за европейски финала?
Да, точно Аталанта! И как го направи само!
Отборът на Джан Пиеро Гасперини показа най-доброто точно на финала в Лига Европа и то толкова убедително. Много отбори не успяха, но ето че италианците го направиха в правилния момент.
В герой за отбора се превърна Адемола Лукман. Едно момче, което преди година и три месеца, по време на Купата на африканските нации беше сринат от критики, че не умее да се справя с напрежението, когато става дума за финали. На 16 той беше е обявен за безперспективен! Израснал е изключително бедно, често изобщо не е имал какво да сложи на масата си, за да се нахрани. А сега е героят за Аталанта!
Да наблюдаваш всичко това на живо, да преживееш радостта на италианците - и фенове, журналисти.... просто няма как да останеш безразличен!
