Подготвях се за този момент от месеци. С всяка следващата седмица ставах все по-нетърпелив. В главата ми препускаха планове как да протече тази командировка.
Какво можем да покажем повече на зрителите? Какво бихме могли да разкажем на хората?
Винаги в журналистическата работа остава по нещо скрито. Е, не винаги е нужно всичко да е на показ, но има толкова интересни неща за споделяне!
Делят ни часове до големия финал в Лига Европа.
В сряда, в Будапеща, Севиля и Рома ще определят носителя на трофея, а аз вече нямам търпение, защото ще отразявам този супер мач като репортер на bTV.
Нямам търпение, но пък имам план. Искам всичко да е по ноти.
Миналата година имах възможността да отразявам исторически сблъсък в Лигата на конференциите отново с участието на Рома на Жозе Моуриньо: финалната битка срещу Фейенорд в Тирана.
Сега нещата са още по-сериозни.
Чака ме нова среща с Моуриньо и с Рома.
Велико е това просто.
Потеглям с кълбо от емоции към Будапеща и се опитвам да туширам напрежението. Не мисля да му се поддавам, а да го превърна в мой съюзник.
Пътувам с яка компания колеги:
Никола Кацаров, който ще коментира двубоя и който има зад гърба си десетки подобни евродвубои, майсторът на обектива Тони Петров, който ще следи всичко зад камерата преди, по време и след финала, и не на последно място - Миряна Мирочник - единственото момиче в мъжката ни банда, което твори чудеса в социалните мрежи.
Сещам се за онези мъдри слова на Екзюпери за изкуството на малките крачки. Опитвам се да го овладея. Малки крачки, малки стъпки напред.
Малки цели към голямата цел.
Първата ни малка-голяма цел е да минем, колкото се може по-бързо българо-сръбската граница. Покоряваме ГКПП Калотина с едно мигване на окото.
Часът е малко преди 7:30. Финтирахме сутрешното задръстване в София и изминахме разстоянието до границата за час.
Явно нямаше по-нетърпеливи от нас да минат през паспортния контрол.
И да, мислим си, че сме адски късметлии. Радостта ни обаче не трае дълго, защото най-тежкото от нашето пътуване към Будапеща просто тепърва започва.
Следват последните безгрижни около 550 км.
В 12:30 часа заковаваме спирачки на километричната опашка на сръбско-унгарската граница с брутално сложно име, което, признавам си, проверих няколко пъти как се пише на български:
ГКПП Хоргош-Рьоске. И тук просто времето спира.
Спираме и ние.
За повече от 3 часа, в които висим, въздухът не трепва и не помръдваме и с педя напред. Ужасяващи проверки. На документи, на автомобили, на батаж, на техника.
На всичко.
Физиономиите ни леко помръкват, най-вече от факта, че моята амбициозна задача, с която тръгнах от София беше да се включа на живо в спортните новини на централна емисия в 19:00 часа.
Малко преди 16:00 часа вече сме "свободни" и на унгарска земя.
Будапеща ни зове.
Един по един, отминават онези заветни и последни около 300 км. Буквално ги издухваме, но сме навреме. Да, на бегом. С 200 пулс и с много нерви и напрежение, но успяваме.
Живата ми връзка, която исках да постави началото на командировката ни като екип преди финала в Лига Европа, минава по учебник.
Никой не разбира през какво сме минали. Илия (Илия Илиев - б.а.) е водещ и в отлично настроение, Иво Чилев е продуцент и при него няма нищо, което да е не изпипано по конец.
Е, да спестявам ли факта, че Жоро Попвасилев - продуцент на късните спортни новини бе бомбандираше от обяд какво ще му подготвя за неговата емисия?
Всичко това си е съвсем в реда на нещата.
Прави ни живи и ни дава адреналин.
А на вас, всичко, което споделих дотук, даде шанс да съпреживеете с мен и с колегите ми нещата зад кадър - простички, елементарни, човешки.
Добре дошли в Епизод 1 на видео поредицата на bTV преди големия финал в Будапеща. Обещавам ви, че това е само началото.
Чао! И до утре сутрин с нова порция емоции.
