2023-а бе най-добрата в кариерата на Боряна Калейн. 23-годишната софиянка спечели златото в индивидуалния многобой на европейското първенство по художествена гимнастика, както и световната и европейската отборна титла с националния тим на България.
В състезанията на отделните уреди на Световния шампионат тя взе сребро на бухалки и лента, а на континенталното първенство прибави сребърно отличие на бухалки и бронз на обръч.
В първите дни на 2024 г. чаровницата покани в дома си екипа на "Преди обед" и Венета Георгиева.
Първото нещо, което прави впечатление в дома на златното момиче са медалите й - много, тежки и заслужени.
"Първия медал не си го спомням, честно казано. Спомням си първия път, в който за малко да спечеля медал – на първото ми състезание до последно се движех втора, но след последната гимнастичка, която участва, останах четвърта. Чувствах се доста неудовлетворена и това е моментът, когато осъзнах, че никога не съм искала да участвам просто за идеята да участвам, винаги съм искала да печеля", започва да разказва Буба.
Голямата цел за седмата в класацията "Спортист на годината" за изминалата година са олимпийските игри в Париж, а подготовката ѝ вече тече с пълна сила.
"В края на този месец ще заминем на традиционния ни лагер във Варна, след което ще имаме няколко контролни тренировки и състезания. Общо взето докато се усетим, олимпиадата ще е дошла. Целта е медал, защо не и златен? Аз винаги съм била максималист и съм била готова да се раздавам. Никога не съм се пестяла. Просто се надявам да съм здрава и да имам малко късмет. От там нататък всичко друго ще го свърша в залата.
Моята цел е моята мечта и аз се чувствам много щастлива от това, че мога да извървя пътя към тази мечта, това е най-хубавото. Самото постигане на мечтата е на няколко секунди от момента, в който ти осъзнаваш че е приключило. Но пътят, по който ти стигаш дотам, е безценен", откровена е гимнастичката.
Боряна говори и диетите в спорта и гладуват ли гимнастичките.
"Това е мит, че гимнастичките не се хранят. Всъщност професионалният спорт изисква страшно много енергия и ако ние не се храним и не се грижим за нашите тела няма как и да постигаме тези резултати, няма да издържим физически. Просто е много важно, аз това си говоря с по-младите гимнастички – никога не трябва да гладуват, просто трябва да се хранят правилно. Наблягам основно на плодове, зеленчуци, месо и риба.
Готвя, аз съм истинска домакиня. Обичам готвена храна. Нямам някакъв специалитет, разтоварва ме от цялото ми ежедневие. Понякога ме отменя приятелят ми."
Калейн сподели и за рутината си преди състезание: "Когато започна да се разгрявам, не обичам да говоря с никой. Не обичам и да ми се говори много. Обичам да се изолирам и да се вглъбя в себе си, така се чувствам най-спокойна и концентрирана. Моята лична треньорка (бел. ред. - Марияна Памукова) също го знае – понякога само ме поглежда и знам какво иска да ми каже. Когато не съм в залата преди състезание обичам да чета книги, да гледам филми, говоря си с роднините ми. По такъв начин се разсейвам от предстоящото напрежение."
За живота с професионален спортист Боряна казва, че не е лек. "Изисква много жертви главно от твоите близки и от свободното ти време. Много съм благодарна на моя приятел, че проявява това разбиране и ме подкрепя."
Разказва и за детството си, прекарано в залата: "Не съм завиждала на децата, които имат друг живот, защото аз бях заобиколена от деца, просто при малко по-строги обстоятелства. Винаги е имало дисциплина, но сме имали време да се забавляваме, пътували сме заедно по състезания.
Реално аз не мога да кажа, че не съм имала детство, просто е било много по-различно от това на останалите деца. Може би като започнах да поотраствам и постепенно една по една се отказваха моите съотборнички, тогава беше малко по-самотно. Искаше ми се да бъда част от тази компания, но просто по някакъв начин пътищата ни се разделят, което е нормално."
Въпреки че е изцяло съсредоточена върху олимпиадата, в бъдеще Боряна се вижда като треньор: "Мисля че мога да дам много на бъдещото поколение от моя опит, но на този етап не искам да го мисля по-задълбочено, защото имам конкретна цел – това са олимпийските игри и се старая да се фокусирам върху тях.
Знам, че аз мога да бъда добър пример за децата и мога да ги карам да бъдат много взискателни към себе си, да не се предават пред трудностите и да си следват мечтите докрай. Да правят това, което обичат и просто да не се отказват от него."
През 2022 г. ѝ се налага да пропусне световното първенство с София, защото се разболява и влиза в болница.
"Доста тежко преживях целия момент. Първоначално не осъзнаваш какво се случва, но след няколко дни, седмици, когато осъзнаеш, че състезанието, за което си се готвил, е преминало и ти даже не си успял да участваш, е болезнено. Знаеш колко много усилия ти и твоите треньори сте вложили, а в същото време - нереализиран труд.
Остава една горчивина, но се опитвам да гледам от положителната страна, явно така е трябвало да стане, това ми е бил един урок, не е било там мястото, на което аз ще спечеля моята жадувана титла, явно ще е по-късно."