Късче от историята на България е в Олимпийския музей в Лозана. Шампионката с ансамбъла по художествена гимнастика от Токио 2020 - Стефани Кирякова дари "златното" си трико в музея, в който се събира олимпийската история с над 10 000 експоната.
23-годишната Кирякова е третата българка след Стефка Костадинова и Евгения Раданова, чиито олимпийски спомени са в музея в Швейцария.
"Рядко казвам, че се гордея със себе си, но сега мога да го направя, защото това са единствените предмети за страната ни от художествената гимнастика, които са там.
Въобще говорейки за българи, само Стефка Костадинова и Евгения Раданова имат предмети в този олимпийски музей. Беше невероятно преживяване, защото аз дарих трикото, на тях им трябваше някакво време, за да направят сет.
Първо го видях на снимка, че е изложено, но след това като отидох да го видя с очите си и да заведа семейството си там – беше много, много силно изживяване, защото вътре в музея е събрана и съхранена историята на олимпийските игри.
Дори в един момент забравих защо съм там и изведнъж видях моето трико и беше незабравимо. Въпреки, че моите родители не успяха да присъстват в Токио, споделих този момент с тях и им го подарих, и съм много щастлива", споделя Стефани пред bTV.
По-малко талантлива, много повече трудолюбива. Така определя себе си. С много постоянство и вяра стига до мечтания олимпийски връх. Преди три години, на 8 август, Кирякова заедно с момичетата от ансамбъла вдигат победоносно ръце, качили се на най-високия връх в спорта – Олимп.
"Обзема те много специална емоция, преминават през теб тръпки и чувстваш, че малко над земята се носиш от щастие. Малка страна сме, но сме много силни и сме много специални, и сме много докоснати, много обичана страна от Бог, защото имаме невероятни спортисти и история. Трябва да се гордеем с това, че сме българи и исках да донеса малко радост на всички българи и се надявам да съм го направила."
Посещавайки за първи път музея в Лозана, в който вече се помещават и нейните "златни" вещи, 23-годишната бургазлийка има честта да напише послание в олимпийската книга, в която стотици легенди на спорта преди нея са оставяли мислите си върху хартията.
"Написах нещо, което в момента чувствах. Мисля, че беше нещо от сорта, че мечтите не са чак толкова големи, че са непостижими и че всичко е възможно, че благодаря за тази възможност да бъда там."
Вдъхновена от това преживяване, тя обяви, че подготвя нещо специално, което първо ще реализира в България, за да предаде надеждата и вярата, че мечтите са за да се сбъдват.
"Имам идеята да направя моя изложба, която да разказва за моя път от дете – да изложа мои медали от детските години, трика, олимпийския медал, но и много други неща, които хората не са виждали. С една единствена цел – дори на едно малко дете да вдъхне надежда и да знае, че мечтите са възможни."
Докато говори за надеждата, която иска да вдъхне в тези след нея, се сеща и за малката Стефани. Признава, че всъщност, много по-често трябва да си спомняме колко смело малкото ни "аз", е вярвало, че мечтите наистина се сбъдват.
