Автор: Андрей Романов (стажант)
33-ата година е повратна възраст за всеки човек. Тогава оценяваме какво сме постигнали през земния си път. В неделя, 11 август, приключиха именно 33-ите Летни олимпийски игри. По модерното им летоброене.
Дължим много на барон Пиер дьо Кубертен за възраждането им като феномен. Затова не просто отчитаме връщането им през 1896 г. в Атина, но и че настоящата година е юбилейна – първите документирани състезания от подобен характер са проведени през 776 г. преди Христа. Тоест преди 2800 години. Все период, който да ни донесе много уроци по сплотеност.
Сплотеност или прекомерна свобода, която обаче сякаш дойде в повече още от самото откриване – толкова скъсало с традициите и толкова рекламно на вид. Разбира се, за която и да е страна, е гордост да е домакин на най-големия спортен форум. Затова и се стреми да представи колкото се може повече от историята си. Идеята е ясна – едновременно да приветства, но и още повече да впечатли.
Но да започнем от там, че за първи път церемонията за началото на Игрите не се състоя на стадион. Тя бе съчетание от парад на нациите по Сена и хронологично представяне на ключови събития от миналото на града, който векове преди да я има Айфеловата кула, се е наричал Лутеция.
Полемиките за това какво е допустимо от морална гледна точка заваляха още докато спортистите осъществяваха мирното си нашествие по вода. Видяха се много драг кралици – мъже, облечени като жени, и пак лумнаха споровете за правата и показността на ЛГБТ+ представителите, а още не бяхме видели и искрица от олимпийския огън!
Сцената, която беше като съвременна възстановка на "Тайната вечеря", едва ли би излязла от ръката на Да Винчи, даже и прероден. Дори Ватиканът я определи като "пародия" и обида за "много християни и вярващи от други религии". По-рано самият кабаре облик бе бляскав, но някак отдалечи зрителя, който след като не присъства в Токио по обясними причини (ковид пандемията), сега се почувства още по-далеч от Игрите.
Режисьорът на церемонията Тома Жоли се спаси с твърдението, че творческият замисъл е бил "всеки да разпознае себе си и да каже: да, всички сме различни, но всички сме заедно".
После дойдоха главоболията за чистотата на Сена – сцената за революционното решение за провеждане на триатлона. Французите похарчиха над милиард и половина, за да осигуряват безопасността на емблематичната река. Дори кметът на Париж Ан Идалго плуваше в нея дни преди началото.
Все пак години изхвърляне на отпадните води в централната за града река няма как да я прави примамливо място. Остава неясно доколко дъждът в деня на откриването е най-определящият фактор за неколкократното отлагане на старта в комбинацията от 3 дисциплини. Той все пак се състоя, но не един спортист сподели, че не се е чувствал добре. Снимки на повръщащи на финалната линия не бяха спестени.
Походът продължава към Олимпийското село – най-голямото досега, след като именно в Париж точно преди 100 години се създава първото такова пространство за съжителство на участниците. Място за контакти. 330 хил. кв. м, на които удобство трябваше да намерят 14 000 спортисти и екипите им, плюс още 9 000 за Паралимпийските игри. Тези Игри бяха с етикет "най-чистите, зелените и природосъобразните" още дори преди да е стъпила и първата делегация.
На фона на все по-осезаемото глобално затопляне организаторите се стремяха към намаляване на въглеродните емисии до абсолютния минимум. И затова – никакви климатици в стаите. Добавяме леглата от рециклирани материали, даже от картон, големите опашки за и без това недостатъчната храна, липсата на месо и мухите в нея (както сподели сребърната медалистка от Токио Антоанета Костадинова).
Нищо чудно, че имаше случаи като на италианския златен медалист на 100 м гръб Томас Чекон. Младият плувец спа до пейка в близък парк, защото не можеше да издържи на горещината и шума в блоковете с олимпийци, с които президентът Макрон бе повече от горд. Да не забравяме и сигнала за бомба, заради който бе затворен центърът на Париж. Властите успяха да се намесят някак.
Затова трябва да уважаваме още повече спортистите, без значение дали говорим за върхови, или призови класирания. Още преди Париж 2024 имаше паника в спортните среди, че след Токио и премахването на каратето (за което, както е споделяла шампионката ни Ивет Горанова, обяснение все още няма), ще го последват вдигането на тежести и боксът. Иначе казано – два от спортовете, които не просто са определени като български, но и чрез които сме дали много на света.
Именно боксът стана поредният "горещ картоф" на форума. Алжирката Имане Хелиф и Лин Ю-Тин от Тайван бяха обвинени, че са транссексуални и направо, че са мъже. Заради което нямат право да се боксират сред жените. И това твърдение – на база информациите за неиздържан тест за пол (ново понятие за огромна част от хората) на световното в Ню Делхи през 2023 г., както и протестите на Анджела Карини – първата съперничка на Хелиф.
Светлана Каменова бе за малко сред събитията, преди да отпадне от самата Лин Ю-Тин. В основата е раздорът между Международната боксова асоциация и Международния олимпийски комитет. А Томас Бах е заявил, че иска бокса и на предстоящите Игри в Лос Анджелис.
На фона на всичката лудост имаше и немалко рекорди – на Леон Маршан, на Арман Дуплантис, Кейти Ледецки, Ноа Лайлс и още други.
Равносметката за 33-ите Игри: изказването за двете страни на медала не е случайно, но спортът отново обедини. Най-явният и силен пример, без да пренебрегваме огромния брой фенове на всяко едно събитие, е селфито между играчите по тенис на маса от Северна и Южна Корея.
Но, разбира се, като българи най-вече ни вълнуват нашите постижения. С 46 представители в 15 спорта изпратихме най-успешната си олимпиада през XXI-и век.
Седемте медала – 3 златни, 1 сребърен и 3 бронзови – ни отредиха 26-ото място. Една Румъния да я нямаше, и щяхме да сме балканската страна с най-предно класиране. На върха стъпиха двама борци: Семен Новиков и Магомед Рамазанов и щангистът Карлос Насар. Боряна Калейн завоюва сребро, а бронз заслужиха Хавиер Ибаниес (бокс), Кимиа Ализаде (таекуондо) и Божидар Андреев (вдигане на тежести).
Без значение обаче кого посочим, всеки наш олимпиец се представи повече от достойно. А за отсъжданията на съдиите в бокса (към Хавиер Ибанес и Светлана Каменова), леката атлетика (към Габриела Петрова) и художествената гимнастика – от тях ще ни наболява.
Но сега нека се радваме! 8 и 9 август ще останат най-паметните за нас дни в Париж. А начинът, по който биват посрещани всички, които бяха на арените там, е достатъчно показателен колко народът цени шампионите си.
А нататък – погледи към Лос Анджелис 2028!
