Този, дето доигра продълженията на мач със счупената ръка. Това е Франц Бекенбауер. Привързана към гърдите му, за да е обездвижена. А мачът е полуфинал на световното първенство през 1970. Германия го губи от Италия с 3:4. Това е мачът на ХХ век в няколко анкети. Проверете. Аз този мач съм го гледал по телевизията. На 10 години съм. И съм ревал после цяла нощ.
Защото в студентското общежитие на сестра ми във Варна всички други пред телевизора бяха против Германия и против този със счупената ръка. И след като Италия спечели мача, решиха да започнат да дразнят детето. Защото трябваше да му отмъщават...
Същото това хлапе няколко дни преди това, по време на четвъртфинала Англия - Германия, им се плезеше и им се хилеше нагло. Там англичаните водеха с 2:0 и всички бяха за тях, а хлапето мрачно мълчеше и чакаше това, което стана. Бекенбауер вкара първия гол за Германия, Зелер изравни, а в продълженията - обрат с гол на Мюлер и 3:2. Сега можеше да им се плезя на всичките, защото само аз бях за Германия. Напук. Защото преди това германците бяха победили в групата България с 5:2 и може би затова всички ги мразеха толкова много. Ама нашите национали бяха отпаднали в групата, където бяха още Перу и Мароко. И аз реших, че оттук нататък съм за Германия.
След първенството проверих - този БЕКЕНБАУЕР, пък и Мюлер и вратарят Майер, играеха в Байерн. Това ми беше достатъчно. Вече бях за Байерн и за Германия. И настъпиха няколко години на страдания, защото го имаше Аякс и онзи гений Кройф, които мачкаха наред и три пъти поред спечелиха Купата на европейските шампиони. И в един мач, по пътя към една от титлите, скриха топката и на Бекенбауер, и на всички баварци. 4:0. Това няма да го проверяваме, защото съм го преживял мъчително пред телевизора.
И на един юноша бледен много му се подиграваха. Но палачинката започна да се обръща. През 1972 г. Германия стана европейски шампион. На четвъртфинала на стадион "Уембли" - победа с 3:1 срещу Англия и 0:0 в реванша. На финала - победа с 3:0 за Германия срещу СССР. Либерото на Германия беше Бекенбауер.
През 1974, 1975 и 1976 г. Байерн спечели три пъти поред Купата на европейските шампиони, а през 1974 г. Германия стана и световен шампион. След онзи епичен финал срещу Холандия, в който един срещу друг играха капитаните Бекенбауер и Кройф. И пак всички бяха срещу Германия. Ама Бекенбауер пръв вдигна купата. И един юноша бледен сега пееше един рефрен: "Кой сега е номер 1" И баща ми, Бог да го прости, изгони юношата от стаята да си пее навън.
В следващите години, вече като президент, именно Бекенбауер утвърди Байерн като световен футболен колос, а за мен положителните емоции са били повече от сълзите след загубите, когато начело на германския тим е бил Бекенбауер. Така е и при триумфа на баварците през 1996 г. в турнира за Купата на УЕФА, когато Бекенбауер уволнява треньора Рехагел и печели финала срещу Бордо като треньор. С българина Емил Костадинов в състава. Емо вкарва и гол във втория мач от двете финални срещи и баварците триумфират.
А в годините, когато Бекенбауер е треньор на националния тим на Германия, Кайзера е гаранция, че Бундестимът играе минимум на финал. 1986 г. - загуба от Аржентина с капитан Марадона и сълзи в очите на един 26-годишен студент. Но през 1990 г. - победа срещу Аржентина и сълзи за капитана Марадона.
Сигурен съм, че докато пиша тези редове, Кройф и Марадона вече са седнали там горе заедно с Кайзера на една треньорска скамейка край едно голямо футболно игрище, за да си припомнят заедно онези времена, в които само те можеха във всеки мач с няколко гениални докосвания на топката да помогнат на своя тим за победата.
Бекенбауер няколко пъти е гостувал в София. Имал съм уникалния шанс да направя няколко интервюта с него, в които той винаги е говорил с огромен респект за България и за онзи наш национален тим, който на световното през 1994 г. детронира световния шампион Германия. Той се шегуваше, че е предупреждавал германските национали за наближаващата ги българска заплаха, но така става, когато не слушаш Кайзера какво ти казва. Айн, цу цвайн, цу дрън, както е казал наш Ицо.
Покрай интервютата с Бекенбауер съм имал време да разменя и няколко приказки за моментни кризи в играта на любимия Байерн и докога ще го търпим този или онзи треньор. Невероятно сладкодумен човек срещах тогава, с много тънко чувство за хумор и със способността му да анализира проблемите в играта на един отбор с две, най-много три изречения. В първото изречение се назоваваше кога е възникнал проблемът, във второто - защо още не е решен, и в третото - изходът, но това си е било работа вече на други треньори.
Да, обаче те не са имали в състава си либерото Бекенбауер, способен с външен фалц да даде точен, дълъг пас на разстояние повече от 30 метра, с който да изведе свой съотборник сам срещу вратаря на съперника. И може би не са имали някой, който е способен да доиграе продълженията на мача със счупена ръка. И дори да го загуби, да продължи да прави със същото себераздаване и страст това, което обича и работи. Защото всичко ще ти се отплати. Ако не веднага, то може би след четири години или повече, но обезателно ще бъдеш възнаграден за усилията си, ако си дал всичко, на което си способен.
Така ще го запомня аз Кайзера. Онзи който доигра мача със счупена ръка, когато бях на 10 години. И може би е ирония някаква или сигнал някакъв, че сега пиша тези редове със счупена ръка и оперирано сухожилие, когато той си отиде от този свят.
