Силата на думите, на мотивацията, на приятелството, на подадената ръка! Може да сте я усещали, но виждали ли сте как, благодарение и на нея, някой стъпва на най-високия връх в кариерата си?
Представяме ви Боряна Калейн - сребърна медалистка от олимпийските игри в Париж.
Нейният път тръгва от една среща в автобуса с Християна Тодорова - една от гимнастичките от ансамбъла, който на олимпийските игри в Рио де Жанейро спечели бронзов медал.
"Няма да пиша факти, нито ще правя анализи. Това, което ще прочетете е един разказ за малката Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с големите мечти. Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция. Ансамбълът бяхме поканени на продукция там, а индивидуалното имаха състезание. Бяхме ние, индивидуално жени и индивидуално девойки.
Седя в автобуса, готова с кок и грим и чакам да тръгне за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в автобуса и изведнъж някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли..дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни големи очи, които не спират да ме гледат - Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.
“Страшно ли е да играеш на Олимпиада ?” ме попита тя за “добро утро”.
“Не, не е страшно, различно е. Защо ? Теб страх ли те е да играеш на състезание ? “
Боряна ми отговори - “не ме е страх, аз обичам да се състезавам”.
Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цял сезон пътувахме по състезания заедно, но никога до онзи момент не бях говорила с нея.
“Ти и затова си толкова добра, защото си смела. За какво мечтаеш ? “ попитах я аз.
А тя без да се замисля, продължавайки да ме гледа с тези големи очи, ми отговори - “Мечтая да стана, като теб - европейска и световна шампионка и да имам медал от Олимпиада”
“Но Бубе, аз нямам медал от Олимпиада, не е и все още”
Имахме 1 година още до игрите в Рио. Зачудих се, дали Боряна нещо не се е объркала, но тя само каза : “Ще имаш..и аз ще имам и ти ще имаш”
Какво странно и интересно дете..стана ми много мило, усмихнах й се.
“Какъв цвят искаш да ти бъде медала от Олимпиада ?"
Тя се замисли за секунда и каза - “Разбира се, че златен, но да ти кажа честно, сребърните медали са най-красиви и са по-красиви от златните, не може ли някак хем да е златен, хем да го боядисат със сребърен цвят?”
Аз се засмях и й казах “Разбира се, че може…ти си странна, Бубе”, а тя ми отговори “и ти си странна…може ли да остана да седя тук ?”
“Може”, пише Тодорова, която след активната си спортна кариера се насочи към съдийството.
Тази история бившата гимнастичка припомни минути след като Калейн спечели сребро в Париж. Това беше едва втори медал от олимпийски игри в индивидуалната надпревара в художествената гимнастика за България. През 1988 г. в Сеул Адриана Дунавска също печели сребро.
Калейн заяви, че след този успех слага край на кариерата си.