От болничната стая в "Света Анна" до борбата за олимпийско злато. Път, извървян от Карлос Насар за 431 дни. Суперталантът на българските щанги даде специално интервю в последните си дни на българска земя. Щангистът ни обеща, че този разговор ще бъде последният преди да спечели олимпийската титла на 9 август.
Д-р Евгени Нешев – лицето, което оперира Насар и вдъхна увереност на тежкоатлета ни, че след срязания ахилес отново може да се завърне в залата. Една мечта, която Карлос може да сбъдне 431 дни по-късно.
"Освен, че бяха малко дни като време, бяха и много тежки дни за мен. Радвам се, че имах тази подкрепа от страната си и от близките ми, и от моите приятели, за да успея да се справя. Той беше човекът, който извърши операцията. Той ми даде надеждата, че това всичко имам силата да се справя с него. Даде ми сила да направя първите си стъпки. Аз проходих няколко месеца след операцията и наистина това е много трудно за обикновен човек, камо ли за един спортист, който е помнен със златни медали, а сега дори не може да стъпва.", споделя Насар.
"Смятам, че когато тялото те боли, мозъкът е органът, който решава дали тялото да продължи напред или да спре. Моят именно продължи напред. Шампион става не този, който е най-силен, не този, който е най-умен, а този, който умее да се адаптира в дадени ситуации и затова давам голяма гаранция, че бих се справил с това предизвикателство.“
На 9 август Карлос ще иска да постави върха на своя 11-годишен тежък труд в залата.
"Ще вдигам за страната си, за хората, които са ме подкрепяли, за тези, които са смятали, че няма да се справя. Нещото, което може да спре милион хора – мен не може да ме спре!", категоричен е европейският шампион в кат. до 89 кг.
Най-емоционално приема голямата изненада: поздрав от своите най-близки хора. Семейството му, което е плътно до него в болничната стая, в най-трудните му моменти.
"Здравей, шампионе!" - така се обръща към него малкият му брат Ивайло Йорданов.
"Идва дългоочакваният ден, за който ти се бори неуморно, Пожертва страшно много. Благодарим ти, че не се предаде и не се продаде. Че мотивираш и вдъхновяваш всички ни. Ти си истинско национално богатство!", мотивира го сестра му Даяна.
Най-силни са думите на майка му Поля: "Справи се отлично със своята част от сбъдването най-съкровената си и голяма мечта. Бог е с теб, момчето ми. И ние вярваме, че ще станеш и олимпийски шампион!"
"Наистина… за тези моменти аз живея. Именно близките ми да усещам, че се гордеят с мен. Искам да им върна това през годините, като ги накарам да се гордеят с мен. Като цяло гледам да съм по-сдържан и да владея емоциите си, но това са доста емоционални моменти за мен и ги усещам много близо.", признава Насар за своя импулс: семейството.
9 август 2024 г. Денят, в който може да бъде сложен край на 20-годишното чакане на България да има мъж – олимпийски шампион. На олимпийския подиум в кат. до 89 кг Насар ще атакува спортния Олимп:
"Все още не мога да си го представя, тъй като наистина това е един голям ден. Бих ти отговорил, след като е минал. Макар и многото контузии, макар и многото лишения, аз съм намерил хубавата страна на спорта.", коментира за заветния ден Карлос.
На въпрос: "Защо не се продаде и предаде?", нашият суперталант заяви:
"Това нещо, което аз имам, и страната ни има, то не може да се купи. Мисля това нещо да го запазя. Макар и много случки, които има. Хората от нашата федерация, едва ли не, ме гонят от страната ми. Аз не бих се поддал на това нещо и бих направил всичко, за да остана тук. Българите може да сме всичко, но сме едни горди хора и винаги трябва да ходим с вдигната глава."
Насар получава и братска подкрепа от Русе. Брат му Лазар му дава допълнителни сили за участието му в Париж с думите: "Не забравяй за кого го правиш! Веднъж го правиш за Бог, веднъж го правиш за себе си, веднъж го правиш за семейството си. Веднъж го правиш за цяла България! Успех, шампионе!"
Карлос Насар тръгва към Париж с празни ръце. Ръце, пълни с болка и контузии. Ръце, които той се надява, че ще бъдат със злато някъде около 17 ч. в Париж. За да не даде повече на никого това, което е взел, и това, за което мечтае – наградата да бъдеш олимпийски шампион.
