Да посрещнеш 16-ия си рожден ден в затвор в Германия, да избягаш от родителите си, за да тренираш бокс, треньорът ти да предложи да те осинови, а в края на историята да се качиш на олимпийския ринг.
Всичко това звучи като перфектен сценарий на филм, но не е... поне засега. Това е животът! На един от най-големите български таланти с боксови ръкавици. Той е Радослав Росенов, само на 20 години, а вече олимпиец... и очевидно екшън герой!
Епизод 1: Осиновяването!
Тази луда поредица за живот на бързи обороти започва, когато той е само на 11:
"Треньорът реши и с документите дойде пред баща ми. Каза му: "Само трябва да се подпишеш, за да осиновя сина ти!". Баща ми тогава, не знам... на шега ли, какво, каза му "Добре, няма проблеми.". Защото те щяха да заминат за Германия да пътуват", разказва Радо.
Само че нещо се променя в решението на баща му. Той решава да се отметне от дадената дума към Павел Сяров и да заведе бъдещия боксьор в Германия.
В новата страна Радо иска само едно - да се прибере у дома. А причината е ясна:
"Не издържах. Исках да се върна тука и да продължа с бокса. Имаше месец и половина до европейското първенство за юноши. И треньорите се обадиха да ме питат дали ще се връщам, какво се случи с мен. Казах им, че трябва да говоря с баща ми, за да ме пусне да се прибера"
Следва нов отказ, а Росенов по детински започва да проявява агресия - сбива се с местен, като това ще повлияе на животът му в бъдеще.
"За да види баща ми, че ако съм там, се случват проблеми", признава днес той.
Епизод 2: Бягството!
Радо все пак не се отказва. Намира хора, намира начин и... се качва в самолета за България.
"В самолета и реших да звънна на баща ми: "Съжалявам нали, тате, направих някаква грешка. Просто трябваше да се прибера. Нямаше как.". Той директно ми затвори телефона, без да ми говори, без да ми каже нищо. И аз се разревах, щото ми беше станало тъпо, че не съм им казал нищо. И така се качих директно – без да знаят, без нищо.", казва той.
Бащиното сърце обаче омеква. И Росенов старши поставя ултиматум: "Моето момче, пожелавам ти успех! Искам европейска титла от теб. Тогава ще ти простя!"
