Ако попитате хората с какво свързват олимпийските игри в Париж, много вероятно е да ви кажат неговото име. Турският стрелец Юсуф Дикеч се превърна в сензация в първите дни на най-важния спортен форум, като на финала на 10 м въздушен пистолет, микс той показа огромно спокойствие!
С ръка в джоба, без специални очила и лещи, само с тапи за уши, Дикеч бързо се превърна в любимец на целия свят. Той изпусна златото, но спечели възхищение и милиони фенове!
Ексклузивно пред bTV турският олимпиец даде едно от първите си интервюта след като придоби световна слава.
"Спокойно" и сякаш "на уж". Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпиадата. Какво обаче стои зад това?
Ю. Дикеч: Макар и да изглежда, че стоя спокойно, там вътре в мене се развихряха бури. Бях много развълнуван, имаше голямо напрежение. Но това, че изглеждам спокоен се дължи на факта, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години! Това ми е пета Олимпиада. И заедно с всяко участие в предишни състезания се научавам да потискам притеснението.
Снимка:
Getty Images
Едно от впечатляващите неща беше, освен аурата ви, стойката ви, на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, защо?
Ю. Дикеч: Разбира се. Да, държа ръката си в джоба. Не беше обичайно поведение за това състезание. И в социалните мрежи някои приятели коментираха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11, 12 години когато станах първи. На световното също бях в същата стойка. В тази позиция съм, откакто съм започнал да стрелям. Причината е, че така тялото ми е по стабилно, за да запазя равновесие, затова така го правя.
Много се изписа за вас. От семейното ви положение, до това, че си искате кучето. Имате ли куче въобще, каква е истината?
Ю. Дикеч: За съжаление тези коментари са фалшиви. Нямам куче, няма и такава тема. Аз имам само една котка и затова другите неща, които са изписани са фалшиви или от фалшиви профили, открити на мое име.
Снимка:
Getty Images
Как избрахте стрелбата?
Ю. Дикеч: Първо се занимавах с борба 6 години, но поради причини, които не зависеха от мен, се наложи да оставя борбата. Да се занимавам със стрелба е изцяло случайно нещо, после разбрах че имам талант, но даже понякога и таланта не върши работа. Много усилено работих и след 2 години станах шампион на Турция. След като станах шампион, разбрах, че ако се постарая повече и работя повече мога да стана по-успешен и продължих по този път.
Доволен ли сте от представянето си на Олимпиадата?
Ю. Дикеч: Да, това, както казах, е петата ми Олимпиада, също така за Турция е първият медал в този спорт. Много съм щастлив, че аз можах да спечеля този първи медал за страната ми. По принцип се бяхме подготвили много добре. Тръгнахме с идеята, че ще вземем златния медал.
Снимка:
Getty Images
Миналата година, когато се проведе световният шампионат, бях останал на второ място, също така тази година на Световната купа в Бразилия бях на първо място, също така преди два месеца в Германия заех първото място. Като цяло бяхме се подготвили много добре. Целта ни беше златния медал, дори успяхме да стигнем до финалите с рекорд, но да кажем, че имахме не толкова добър късмет и затова изпуснахме златния медал.
Къде ви беше по-лесно в индивидуалната стрелба или в микса?
Ю. Дикеч: В микса ми беше по лесно. В индивидуалната стрелба изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и така постигнахме целта си.
Хората, които са вещи във вашия спорт, коментират, че разчитате единствено на собствените си очила и тапи за уши. Това прави впечатление, особено на фона на добре оборудваните стрелци, които изглеждат като киборги.
Ю. Дикеч: По принцип когато стрелям съм и с две отворени очи. Ние не че нямаме нужното оборудване, с което другите участваха на Олимпиадата. Просто аз не искам да ги използвам. Слушалки или специални очила не използвам. Имам си само моите очила, които са с диоптър.
Снимка:
Getty Images
Каква е следващата ви цел?
Ю. Дикеч: Следващата ни цел е 2028-ма година, Олимпиада в Лос Анджелис, живот и здраве там ще вземем златния медал и ще сложим точка на този спорт.
Мислил ли сте какво ще правите, след като приключите със стрелбата?
Ю. Дикеч: Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, който имам, на хората, които искат да се занимават с този спорт, и после ще живея по спокоен и пенсионерски живот да кажа.
Как възприемате реакцията на хората, след участието ви?
Ю. Дикеч: Коментарите по цял свят са много позитивни и това ни кара да се чувстваме много щастливи. Аз възприемам тази реакция така, че в духа на Олимпиадата, няма допинг, не използвам излишни подръчни средства, като очила и допълнителни уреди, че това е състезание, в което показваш и хората са оценили таланта на състезателя. Хората видяха тук естествеността, чистотата, яснотата. Мисля, че това е причината да го приемат така моето участие.
Снимка:
Getty Images
Имате ли си любимо меме, колаж?
Ю. Дикеч: Всички са много хубави, но едното ми направи много голямо впечатление и ми хареса. Беше с надпис "Тука разбрахме, че среброто е по ценно от златото".
Какъв човек сте в живота?
Ю. Дикеч: Главно съм спокоен и позитивен човек, обичам да споделям с приятели, в разговора изслушвам проблемите на хората.
Как разбирате и използвате ли израза "на всяка цена"?
Ю. Дикеч: Както казах, този успех е в следствие на 24 години. Хората трябва да убедят първо себе си, че ще спечелят и след като го направят това, трябва да работят усилено и резултатът излиза наяве.
Ако на Олимпиадата изглежда, че все едно си почивате, когато си почивате какво правите?
Ю. Дикеч: Аз съм спокойна личност. Макар и там да изглеждам, че съм спокоен, вътре в моя свят бях развълнуван.
Снимка:
Getty Images
Имате ли рецепта за това как се овладявате?
Ю. Дикеч: Няма рецепта, след 24 години усилия човек се научава как да се самоконтролира. Това е опита от спорта.
