Автор: Андрей Романов
Всяко чудо, обичаме да казваме, е за три дни. Не и ако бъде документирано, запазено или уловено с магията на фотографията. Днес се навършват именно три дни от една снимка, заслужено наречена "паметна" и "за историята".
Първоначалният бум по селфитата и дори заснемането им на екстремни места някак премина като тенденция. Но тук не самият начин на заснемане е определящ, а хората, които са на него. Става въпрос за две нации, които реално трябва да са една - Корея. Делят ги и посоките - север и юг.
Самият досег на граждани на двете държави кара света да повдигне вежди. А какво ще кажете за това да са на едни олимпийски игри и да запечатат мига, когато единствените им "оръжия" са… хилките за тенис на маса?!
Във вечерта на 30 юли се проведоха финалите по тенис на маса на смесени двойки в Арена Пари Суд. В мача за бронза се срещнаха Южна Корея и Хонг Конг, а час по-късно – Китай и Северна Корея. Медалите се разпределиха така: бронзов спечели символичният домакин в срещата за третото място, Народно-демократичната република взе среброто, а Страната на драконите грабна златото.
#파리2024 #Paris2024@samsungmobile pic.twitter.com/tCiSCyyOR6
— 올림픽 (@Olympic) July 31, 2024
Веднага след церемонията по награждаването последва именно мигът, в който южнокореецът Джон-Хун Лим направи снимка със севернокорейските и китайските си опоненти. Напълно обяснимо – тя набра чудовищна популярност в социалните мрежи. До момента е видяна и харесана от над 165 000 души в официалния корейски профил на олимпийските игри.
На фотоса са лицата на Лим и Шин, завършили на третата позиция, Ри и Ким с втория по ценност медал, който бе и първият за страната им на тези Игри, и победителите за Китай Ван и Сун.
Какво прави впечатление? И не, не е участието на Северна Корея след отсъствие в Токио през 2021-а. А липсата на разeдинение между спортистите, дори и за толкова кратко.
Двете Кореи, разделени от гранична линия, дълга 2 и широка 4 км, вместо да прекрачат малкото разстояние, трябваше да пътуват близо 8 910 км, за да открият истинската демилитаризирана зона помежду си чак в Париж.
Спортът отново обединява! Никога не са подписвали примирие? Няма проблем – състезателната страст им даде повод да си подадат ръка! Както е записано от самия барон Пиер дьо Кубертен – този, който връща Игрите към живот: по време на състезанията, първоначално в чест на бог Зевс, всякакви военни действия трябва да бъдат преустановени 7 дни преди и 7 дни след края на Игрите.
Войните между двете страни са приключили преди 71 години. Напрежението обаче все още го има, но поне видяхме проблясък на надежда.
Всекиму е известен световният стереотип, че азиатците обичат да снимат и да се снимат. Тук го доказаха по най-чистия начин – видяха телефона, когато бе насочен към тях, и веднага се скупчиха. Завладени от напълно нормалната човешка близост, когато нещо ни обединява, се усмихнаха и разсякоха всяко мнение, че между хората от две страни с явни междуособици не може да има уважение.
Оставяме настрана Русия и Украйна и Израел и Палестина, а защо не и България и Северна Македония. В нашия случай сме далеч от военни действия. Пак обаче се въздиша при споменаването ни в едно изречение.
Отзвукът от този рутинен може би за някои акт бе повече от показателен. Един от коментаторите на събитието сложи финалния щрих с думите "Това е истинският дух на олимпийските игри!".
Мнозина изразиха надеждата си двете Кореи да се обединят един ден, да се оставим уважението да ни води. Други твърдо заключиха, че това вероятно ще е най-красивата и социално значима сцена от целия форум.
Сблъсък с реалността! В Северна Корея Интернетът не е достояние до гражданите, а само на държавни лица и на чужденци. Всичко това обаче – със специално разрешение. Има ограничена свобода на имената, начина на обличане и подстригване, работата. Водещ все още е култът към личността на вожда.
Най-големият стадион в света - Рунградо 1 май в Пхенян, може да приюти 150 000. За поредните фамозни като цвят и брой на участниците прояви, пак в името на почитания ръководител на нацията.
И тук... някак неприкрито се промъкват някои въпроси:
"Защо това все още се случва?"
"Редно ли е те да се прибират?"
"Не трябва ли да ги убедим да останат в Европа, за да живеят в по-спокойна среда?"
"Няма ли да пострадат заради подобна снимка?"
Последният въпрос не е единен кол в полето – в социалните мрежи хората масово споделят подобни опасения. Може би и всички ние, но сигурно не смеем да го изречем.
Остава ни малко повече от седмица от зрелището, което ни навестява веднъж на четири години. Е, в случая са три, но и онези времена през 2021-а не бяха леки – вируси, пандемии, социалната дистанция. Именно тя е единственото, което не видяхме на снимката с играчите на тенис на маса.
Защото там окопи, бомби и куршуми не са нужни. На спортната арена единственото, с което е редно да поразяваш околните, са изразът на твоите собствени усилия и уважението към опонентите.
А другото? Другото е само празно пространство. Нещо, което едва присъства на снимката.
Просто защото те са ЗАЕДНО като ЕДИН!
