Параолимпийският, световен и европейски златен медалист Ружди Ружди даде най-откровеното си интервю и разкри душата си само няколко дни, след като отново стъпи на спортния връх и то по най-категоричния начин - с рекорд на планетата.
На първенството по лека атлетика за хора с увреждания в Лондон 26-годишният спортист спечели втора световна титла в тласкането на гюле.
"Катастрофирах през 2008-а година. Карах с висока скорост и влязох в завой, който беше с обратен наклон и ме изхвърли. След това се оказах в количка и нямаше да мога да ходя. Лошо ми беше. Изведнъж да седнеш в количка. Хората, които по рождение са така, не знаят какво е да ходиш. Сам си го направих. Не мога да се сърдя на никого", разказа пред bTV световният рекордьор.
"Вече не мога да се върна назад. Късно е. Постоянно си мисля какво щеше да стане, ако не беше този спорт, ако не бях започнал да тренирам. Имам голям късмет, защото когато съм на стола сякаш работя като другите хора."
"Като човек Ружди наистина е уникален. Със страшно добро сърце е. Това много ме впечатлява и затова освен треньор и състезател сме и много добри приятели. Той ме обогати", сподели треньорът му Радостин Тодоров.
"Благодаря на семейството и близките ми. Те бяха до мен в най-трудните ми моменти. Никога не останах сам. Няма да лъжа, имал съм моменти, в които искам да се откажа, но те продължават само три часа" - разкри Ружди и добави - "Преди се срамувах да изляза с количката, но благодарение на спорта го преодолях."
"Още на първата тренировка му казах, че ще го направя световен шампион и световен рекордьор. Той тогава се усмихна и не ми повярва, но се радвам, че успях да изпълня обещанието си", спомни си с усмивка треньорът.
"Като спортист е непобедим. Той сам казва, че не може да си представи да бъде втори, защото за него първото място е най-важното", добави Тодоров.
"Не мога да се променя. След медал не мога да кажа, че вече съм спокоен. Продължавам да давам всичко от себе си в тренировките и гледам да изпълнявам всяка една задача по най-добрия начин", сподели още Ружди.
"Имам много мечти. Бавно става, но много от тях вече се сбъднаха. Искам да стигна колкото се може по-напред", добави гордостта на Глоджево.
