Бърза като вятъра и орисана да бъде сред най-добрите. Такава е Евгения Раданова в забележителната си състезателна кариера, продължила повече от 20 години. Двукратна световна и седемекратна абсолютна европейска шампионка, носителка на три медала – два сребърни и един бронзов от зимни олимпийски игри, и бивша световна рекордьорка тя участва и на летни олимпийски игри, след като в Атина представя страната ни в колоезденето на писта. За първи път стъпва на леда, когато е на 9 години и още тогава е запленена от магията на шортттрека.
"Моите родители ме заведоха на пързалката на стадион "Дружба" в центъра , за да се науча да карам кънки. Те много харесваха и симпатизираха на спорта фигурно пързаляне. Аз харесвах всички видове спорт, но шорттрекът ме плени с това, че имаше голямо състезание с много деца. Мисля, че това е нещото, което по-скоро надделя в моя избор кой точно леден спорт да избера", връща се в спомените си Раданова.
След като подрежда във витрината си своите безброй отличия, включително и последния български медал от Зимни олимпийски игри - сребро от Торино 2006, Жени се захваща с по-трудна задача - да предаде наученото на пистата на децата, тръгнали по нейните стъпки.
"В децата виждам огромно желание за игра като при всички деца. Трудно е да свършим работата, която е необходима, свързана с тренировъчния процес, но мен това лично ме удовлетворява, защото смятам, че децата трябва да бъдат такива. Твърде рано е да говорим за каквото и да е като спортни постижения. За мен е важно, че те изпитват удоволствието и виждам в тях тръпката, която може би и аз като дете съм усетила. Посланието ми към тях е да се забавляват и ако желанието е по-силно у тях, да продължат да се занимават със спорт. Аз съм тук и ще ги чакам", вдъхновена е Раданова, която официално прекрати спортната си кариера през 2010 г.
Да тренират с олимпийска медалистка е невероятно вдъхновение за децата. Но те не крият, че Жени се отнася сериозно към треньорската професия и на моменти е строга.
"Понякога може да ни изгони, ако не слушаме", усмихват се малчуганите и добавят: "Тя е страхотна и специална. Много повече от треньор"
Въпреки възможностите да работи в чужбина, Жени все пак избира родината си. Тук предизвикателствата са повече, но удовлетворението от добре свършената работа винаги е по-голямо.
"Винаги съм си мислела, че моят път е бил труден, сложен, без никаква история, с много сложни условия за подготовка, но въпреки това реализирах абсолютно невъзможни и невероятни постижения. Аз вярвам,че българските деца могат да направят това нещо. Единственото, което бих искала е да бъде в по-добри условия. Не мога да си представя на гърба на Евгения Раданова да пише някоя друга държава!", категорична е тя.
