Светът тръпне! Светът е вълнува! Светът е отправил поглед към него и очаква, залага, стиска палци и скандира. Франция и Португалия ще определят новия футболен крал на Европа за следващите четири години. Футболисти и щабове се готвят за тези 90 минути с години, а в последните няколко дена най-обгрижван е той. Домакинът на най-чаканото събитие. Бижуто на френския футбол. Домът на „петлите”. Стад дьо Франс.
Приютен от парижкото предградие Сен Дени, стадионът е открит с приятелски мач между Франция и Испания на 28 януари 1998 г. Съоръжението е построено за световното първенство през същата година.
До тогава Франция нямаше стадион с капацитет над 40 000 места, а от световната футболна централа имаха изискване финалът да бъде наблюдаван на живо от не по-малко от 70 000 фена.
Строежът на „Стад дьо Франс” започна през 1995 г. 31 месеца по-късно френският любимец Зинедин Зидан прати топката във вратата на Испания.
Шестият по капацитет стадион в Европа е бил арена на няколко важни сблъсъци, освен финала на Мондиала през 1998 г., когато домакините вдигнаха трофея. Две години по-късно именно в Сен Дени Реал (Мадрид) триумфира в Шампионска лига, а през 2006 г. – на „Стад дьо Франс” най-ценният клубен трофей спечели друг испански отбор – Барселона.
Стадионът е символ на френския футболен триумф. „Петлите” определено могат да се похвалят с положителен баланс на терена. От 80 изиграни мача те имат 50 победи (последната е срещу Исландия от четвъртфиналите на Евро 2016), 20 равенства и само 10 загуби. Що се отнася до големи първенства, статистиката не е на страната на френските опоненти. Франция е записала само 1 равенство (четвъртфинал на световното първенство през 1998 срещу Италия), след което домакините побеждават след изпълнение на дузпи. В останалите си пет мача, националите са си тръгвали като победители.
Не в толкова изгодна позиция са португалците. За тях това е трети мач на съоръжението, а до сега са записали само загуби срещу „петлите” – през 2001 и 2014 г.
За французите „Стад дьо Франс” носи спомена и за скорошната трагедия във Франция. На 13 ноември миналата година, по време на контролата на националния тим срещу Германия, се чуват три взрива. Европа преживява отново един забравен ужас. Взривовете са началото на ужасяваща нощ за Париж. 140 жертви и най-малко 60 ранени. Това е равносметката след терористичните атаки в целия град.
Нападателите посягат на най-свободното нещо в света – спорта, но не успяват да нахлуят във френския храм. Ужасът продължава да се прокрадва по парижките улици. Гордостта, че французите са запазили своя стадион и хиляди човешки живота, отишли на „Стад дьо Франс” да се забавляват и да подкрепят тима си, а не да се разделят по цвят на кожата, религия и разбирания, не може да се скрие.
Франция каза звучно „Не!” на тероризма по най-добрия начин – с организиране на европейско първенство и гостоприемство към фенове от различни държави. Кулминацията на форума, който показа, че Европа може да бъде обединена, е там - на мястото, на което терористичните организации се опитаха да се наложат над приятелството и феърплея. Именно те, любовта към играта и приятните емоции ще съпътстват онези 80 000 почитатели, които ще подкрепят любимците си на финала на Евро 2016. Всички те си дават среща там, на петзвездния „Стад дьо Франс”.
