За нея каквото и да кажем няма да бъде достатъчно! Тя оставя не само ярка следа на пистата, но и в сърцата на хората!
Ивет Лалова е 12-ата най-бърза жена в историята на 100м с време от 10,77 секунди. Дори тежката фрактура на бедрената кост, която прекъсва кариерата ѝ за две години, не може да ѝ пречи да се завърне и да продължи на постига успех след успех. Всеки един от тях е плод на дългогодишен труд и на уникален талант. Заслуга, за което имат родителите на Ивет - бившите шампиони по лека атлетика Лилия и Мирослав Лалови и нейният първи треньор Константин Миланов. Пътят в началото обаче не е бил лесен.
"Това, което си спомням като трудност беше, че никой не се занимаваше с деца по това време. Никой не искаше да тренира деца. Беше много трудно! Затова аз имах късмет с Коце Миланов, защото той ме взе толкова малка, въпреки че по това време вече имаше олимпийска група. И майка ми, и баща ми, като бивши лекоатлети, не са искали аз да поемем по техния път. Не са го направили умишлено. Просто аз, слушайки и попивайки, не успях да избягам от съдбата си в един момент и занимавайки се отдавна с различни спортове, в един момент просто стигнах до стадиона. Това беше лично мое решение, те дори не го взимаха на сериозно и това е много хубаво, защото болната родителска амбиция може само да попречи на един млад талант и на едно младо дете да постигне нещо в спорта", категорична е Ивет.
"Спомням си първата републиканска титла, която спечелих, спомням си първите състезания, когато идвахме пеша от вкъщи, тъй като аз съм от този квартал. Живеех много близо преди време, родителите ми още живеят тук. Спомням си как идвахме всички заедно на състезание с раниците на гърба, с хъса, с мотивацията и това са неща, които не се забравят, защото ако не ги е имало тогава, нямаше как да стигна дотук", добавя тя.
Днес, след като покори множество върхове, спечели безброй титли и участва на четири олимпийски игри, най-голямата мотивация за Ивет са децата от нейната академия, която създава преди 5 години. Именно заради тях , тя иска да развява българския флаг.
"Бих им казала, че пътят е много дълъг, че е много трудно и ако наистина го искат, трябва да бъдат готови за това нещо, че успехите не идват за една нощ, някой път трябват много, много години. Казват, че трябват 10 000 часа труд или минимум 10 години, за да се изгради един атлет, а за треньорите, дори е двойно. Затова те трябва да имат търпение на първо място. Бавно с бавни, но сигурни стъпки да вярват на своите треньори и да мечтаят за своето бъдеще в България, защото България в момента се превръща в една прекрасна държава, която дава за своите атлети много хубави условия", съветва Ивет.
Близките също играят важна роля в живота на Лалова, а неизменно до нея е съпругът ѝ Симоне.
"Аз съм голям перфекционист и може би това ми помага много в работата. За да избягаш 100 м перфектно, трябва да го направиш, не 1000, а 10 000 пъти по възможно най-близкия до перфектния начин. Затова съм доста самокритична към себе си някой път, но пък затова имам такъв съпруг, който ме обича и ми показва тази обич и винаги казва: "Спокойно, всичко е ок! Супер си!".
"Благодарна съм на хората, които ми помагат, оценяват, вярват в моя труд! Виждала съм през моя път на атлет много големи таланти, много хора, които е можело да успеят и да достигнат много по-големи височини от мен, но им е липсвало нещо. Затова смятам, че на първо място трябва да сме здраво стъпили на земята, да оценяваме труда си, труда на другите. Да оценяваме своите конкуренти, да не мислим, че всичко е само едно състезание, една битка, напротив, да уважаваме и техния труд, защото в крайна сметка всички правим едно и също. Всички се трудим!", завършва тя.
