Какво се случи с "детето" ЦСКА и кой превърна "лъвовете" в "мишоци"? Това се питат феновете на "червените", заклещени между ежедневните спекулации за бъдещето на любимия им клуб.
В редакцията ни пристигна e-mail от Александра Геренска, която ни изпрати писмо, написано от нейния баща Борислав - дългогодишен фен на ЦСКА. Публикуваме го без редакторска намеса.
Декларация
от Борислав Стефанов Геренски – малкото Рибе - фен на ЦСКА
Какво ме провокира да напиша тази декларация? Естествено, изявлението на „колоса”, профанизирания анализатор и коментатор на нашия роден футбол – Венцислав Стефанов. Аз не го питам от къде са неговите левове, за да ми говори той за нашите „по две левчета”. Не може да ми говори собственик на футболен клуб, доказал се със своята импотентност през своето 102-годишно съществуване. Да излезе и каже на глас, колко и какви отличия има неговата Славия за тези 102 години. Този тъй наречен, Тотаджийски отбор, който не може да изиграе последователно 3 силни двубоя. Да, може и да се докопа до някое медалче сега, ако А републиканска футболна група, остане 5-6 отбора. Същата лига, на която той е в управителния съвет, дали и това не е една от причините да го подозирам в заговор за отстраняването и елиминирането на такива клубове като Локомотив, Левски и ЦСКА.
Ами да, може и да се окажа прав ако тези футболни клубове, присъстват в нашето родно първенство, то клубните отличия на последните два ЦСКА и Левски, неговата Славия би могла да постигне може би към 5000 г. на нашата ера. Той, този г-н Стефанов би бил изряден платец.
Ние няма да му правил счетоводен анализ и няма да го питаме дали е бил изряден купувач. Та кой ли се интересува от неговите отчети и неговата Славия с фенска маса, която се побира в маршрутката за Даскалово. Купите, спечелени от неговия клуб може да си ги носи в една детска ученическа раничка.
Но стига за този „корифей” на нашия любим роден футбол, след чието изказване ревах два дни със сълзи. На следващия ден стиснат зъби и реших да напиша следващите редове за моята ЦСКА.
Какво означава емблемата (абревиатурата) ЦСКА? - Централен Спортен клуб на Армията. През годините ЦДНВ, ЦДНВ при Септември, ЦДНА, ЦСКА септемврийско знаме, ЦСКА червено знаме и пр.
За мен, ЦСКА и Стадион ”Българска Народна Армия” са като за други хора патриарха на България и храма Александър Невски. Още от основаването си този клуб се оказва успешен с трите финала за купата и нейното спечелване. Аз съм син на един от онези, които със своето високо спортно майсторство, всеотдайност и достойнство в годините, сътвориха един феномен, радвайки хиляди привърженици на този клуб. Написаха историята на един легендарен клуб, известен в цял свят със своите спортни успехи.
Съгласни ли сте да отрежем спортното дърво, което дава плод от първата година на своето поникване и е отрупано с множество плодове през своето съществуване. Дало десетки футболисти на националните гарнитури, с успехите, на които и до ден днешен се гордеем. В дните и часовете на мачовете на ЦСКА, аз и хората, които обичаме футбола се изключваме от външния свят. По време на мача за мен няма работа, жена, деца, има само ЦСКА.
Сега, те, „умните” политици ме лишиха от това време, през което не мислех за поредната сметка на ток, телефон, вода, кабелна телевизия, интернет, вноска по поредния заем. Те сега „умните” политици щели да правят референдум за задължително гласуване. Да, ама аз сега задължително няма да гласувам за нито една политическа партия. Сега АЗ искам да видя и разбера дали мога да живея без депутатския им имунитет, без депутатските им заплати, без депутатските им лимузини, депутатски командировки, депутатски лобизъм на всички нива, безпартийните им субсидии. Как да вярвам в тях, когато те ми отнеха и последното, в което вярвах? Да напомня на уважаваните сега управляващи, че футбола беше, е бил, и ще бъде един голям наш отдушник. Питам се, до кога ли ще може да удържите капака на този нагнетил се до пръсване съд? Да, ама казват като не гласуваме ние, българите, щели да гласуват само купените цигани. Ами нека тогава веднъж завинаги си кажем и признаем на глас – Да, тази държава е циганска. И без това в най-близко бъдеще не ще остане и един нормален човек в тази държава и тогава циганите и алчните политици ще до оглозгат и това, което е останало.
След идването на т.н демокрация или преход ни откраднаха заводите и фабриките, откраднаха ни морето. Навлизат все по-дълбоко в планините, вдигат цените на стоките, тока и водата, но ние някак си издържаме. Те сега ни отнемат и последното, което ни е останало - Вярата.
Според мен, единственият, който може да се грижи за собственото си чедо е този, който го е създал, а това е БНА. Та нима не останаха достойни офицери, които да защитят емблемата ЦСКА?
В какво намирам общото между БНА и ЦСКА? Това е последната буква, а тя е „А”, което означава армия. Е, питам се аз, как тази буква „А” от ЦСКА, чието значение много хора, изговарят само механично и не правят връзка с онази буква „А” от БНА. Не могат ли да осмислят и разберат, как тази последна буква „А”, което е общото и в двете, означава едно и също – армия. Да, в този съмнителен преход на т.н демокрация се приватизираха и продадоха много фабрики и заводи и много отрасли от нашата икономика. Е, сега вече разбирам, че дойде времето, в което ще се продава и тази буква „А” (първата в нашата азбука), която казахме означава, какво, в БНА – Армия. Защо тогава вместо БНА да не е Иванова Народна Армия, Стоянова Народна Армия или примерно Ахмедова Народна Армия. Вярвам, че в БНА е имало и има достатъчно достойни офицери, на които сърцето ще трепне и се противопоставят на продаването на БНА. Защото, продавайки БНА, ние продаваме България. От години, доста хора се упражняват с проекта ЦСКА, но той не е лъжица за всяка уста. На ФК „Берое” може да се помага. Може да се заделят пари от фалиралата НЕК. Няма лошо, и в Стара Загора има футболни фенове, които милеят и жалеят за своя футболен клуб. В Разград, построиха трибуна „Моци”, забележете за 2 спасени дузпи. На Ботев-Пловдив по един или друг начин ще им построят стадион. Защо тогава пък да няма по един т.н фотоволтаици за Локомотив, Левски и ЦСКА? Знайте, че ако открито знаем, че те са за техните любими клубове голяма част от народа, ще го приемат с радост?
Толкоз, ли пък не се намериха достойни хора от БНА да кажат до тук. Детето си е наше. Ние сме си го създали. Ние сме го отгледали и ние ще продължим да се грижим за него. Да, мъчно ми е за ЦСКА, но ми е мъчно и за Локомотив и Левски. Чувам за някакви си – ЖСКА – ЦСКА или Литекс – ЦСКА. Е, да, ние в днешно време, освен да създаваме хермафродити какво друго можем? Не си мислете, че милея само за ЦСКА, въпреки, че съм негов привърженик. Милея за времето, когато по трибуните седяхме един до друг привърженици на ЦСКА и Левски. Когато вкарвахме гол ЦСКА, ставахме и викахме – ние, а когато вкарваха гол те, ставаха и викаха – левскарите. А след мача отивахме в близката кръчма, примерно „Стадион” и заедно пиехме по бира. Няма да забравя деня, в който след една контузия, моят любим футболист – Георги Аспарухов- Гунди на тренировка на Герена, в 10 ч. Сутринта се бяхме събрали около 25 000 души. Някои ще кажат, той ужким е фен на ЦСКА, а пък е ходил да гледа тренировките на Левски. Да, но аз съм на първо място футболна душа. Да привърженик съм на ЦСКА, но обичам футбола и всички футболисти и техните отбори, които са ми носили истинско удоволствие и наслада от тяхната игра. Отивам на стадиона, за да се радвам на играта на Пеле и Еусебио, на Колев и Янев, на Кройф и Бекембауер, на Якимов и Жеков, на Гунди и Котков. Тук искам да се обърна към младите футболни фенове и привърженици на Локомотив, Левски, ЦСКА, направете всичко, за да върнете тези клубове, та където им е мястото. Много пъти през годините, са се опитвали да ни отнемат вярата, но накрая българския дух и самоотверженост винаги е побеждавала. Обединете се и се борете срещу футболната мафия. Покажете се като достойни българи като преди, по време и след двубоите, не скандирайте обидни думи, не се бийте, не хвърляйте бомбички и димки. Радвайте се на играта футболен феномен, както съм се радвал и радвам аз. Не обиждайте футболистите от противниковия отбор. Знайте, че ако всички ние върнем тези отбори в АРФГ ще може да изживеете тези незабравими мигове, които съм изживял с победите на нашия национален отбор. И отново всички ще скандираме българи-юнаци. Без футболистите на тези отбори, които винаги са били гръбнака на националния отбор, това е невъзможно. Не им позволявайте да счупят гръбнака. Борете се и създайте своите бъдещи кумири и повярвайте това, което съм изживял с моите е нещо незабравимо. С тъга и носталгия си спомням мачовете, на които ходех с моята жена и дъщеря. Стадионите се пръскаха по шевовете си. Беше цяло събитие да се сдобиеш с билет за мача. Не бяха малко щастливците, които обикаляха около стадиона с агне на рамо, с надеждата да се сдобият с вълшебната хартийка. Но никой, от тези фенове не идваше на поредния двубой с бокс в джоба, бомбичка или димка. Идваше единствено да се наслади на тази магия, наречена футбол.
Не мога и не искам да повярвам, че в БНА няма достойни хора с армейски сърца, които да скръцнат със зъби и да кажат до тук, точка. Това дете, ЦСКА, сме си го създали ние, отгледали сме го ние и ние ще продължим да се грижим за него. Това, вие дължите на моя и много други бъщи, които посветиха и отдадоха живота си на ЦСКА. Това вие дължите и на многобройните привърженици на ЦСКА. Вярвам, че има достатъчно бивши и сегашни, умни и решителни офицери на Българската Народна Армия, които няма да допуснат абревиатурата ЦСКА, да се продаде на някоя сергия в Базар „Илийнци”. Тази абревиатура ЦСКА е на БНА. Не е на Георги, Петър или Иван. С това ваше действие ще покажете, че българската армия е още жива. Ще върнете вярата в сърцата на хората, които още вярват в необходимия неин боен дух, доказал се през годините.
Да кажа нещо и за проектите „Литекс” и „Лудогорец”. Няма нищо лошо да се развива някакъв спорт в тези региони на нашата страна, но не и футбол. Някой, ще ме попита защо. Аз няма да му отговарям, а ще го попитам него, защо не премести житницата на България от Добруджа в Трънско? Ще му отговоря също така, че житницата на Българския футбол е в македонския край, София със своите футболни квартали, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен, Русе. Не може там, където раснат само трънки, ние да отглеждаме първокласно жито.
Не мога да не кажа нещо и за ръководителите в БФС. Чудя се докъде може да стигне дегенерирането на човешкия род. Тези достойни мъже, които в близкото минало посрещахме с шпалир от хора през 1994 г., с които се гордеехме, пишехме стихове и пеехме песни в тяхна чест. Чудя се какво така укроти нашите лъвчета, които ние боготворяхме? Как така нашите лъвчета се превърнаха в техните послушни мишленца? Аз вярвам, че тези достойни от миналото мъже (наши кумири) ще намерят начин и форма да върнат българския футбол там, където му е мястото. Те са достатъчно разпознаваеми и ще бъдат приети, така както при министър председателя на държавата, така и при министрите на отбраната, БДЖ, Младежта и спорта. Те заедно да върнат ЦСКА, Левски, Локомотив на нас хората от народа. Никой, не може да ме обеди, в това, че всяко от тези ведомства, не може да задели по няколко милиона от своя бюджет. Всеки здраво мислещ човек ще разбере, че никой сам не може да издържа такива футболни клубове. А така също и, че всеки т.н нови богаташи, за да помогнат на своя любим клуб са принудени да правят ред съмнителни еквилибристики. Да, хубаво е такива богати хора да подпомагат работата на клубовете. Примерно да дарят екипи на детски и юношески отбор, да закупят топки, да помогнат с превозите за отделните мачове и др., с което този негов любим клуб ще му е признателен. Но никой самостоятелно не може да издържа подобен клуб. Ами ако той утре по една или друга причина си отиде, какво правим тогава? Затова аз апелирам, не ни отнемайте ЦСКА, Левски и Локомотив. Те са една от малкото утехи и радости, които ни останаха в този живот.
И тук искам да задам въпрос на управителя на БФС и най-вече към един от най-изявените депутатите на ДПС – Камен Костадинов, като негов член, дали следващият проект няма да е „дуло”. Но какъвто и отговор да ми дадат от този управителен съвет към БФС, отговорът е един и той е в резултатите на нашите национални гарнитури. А той е само един – Катастрофа. Единственото, което ми идва наум е този УС към БФС, начело с нейния президент да се обърнат за съвет към шеф Манчев и негово предаване „Кошмари в кухнята”.
Накрая няма да подмина и уважаваните от мен национални медии, по повод тяхната масирана атака срещу футболните агитки. Да, ние обичаме футбола. Отиваме на стадиона и поддържаме нашия любим отбор. Когато обаче играе нашия национален отбор, независимо дали вали дъжд, сняг, дали духа силен вятър или е пек, ние всички фенове, от всички клубове, поддържаме нашите момчета с „Българи – юнаци”. Там се събираме хора с различни професии, но с по-свободен дух. По един или друг начин този феномен футбола ни сближава, сприятелява и в един или друг момент от живота се търсим, за да решим общи проблеми. Та нима никой от вас не е търсил помощта на близък или приятел. Когато разберем, че ще вдигнат цените на тока и нашите деца и родители ще мръзнат цяла зима, както и когато научим за поредното обругаване, кражба, побой над поредния беззащитен български пенсионер, ние спонтанно се събираме и протестираме против поредната неправда. Много Ви моля, че някой може да ни купи. Нали вие не допускате, че някой може да изрази своя морал и чест без да се продаде. Аха, майче се досещам, ама може би и вие се досещате. Казах ви, на тези протести в пек и сняг сме там, за да издигнем трибагреника на България и да защитим България и българското. Не се опитвайте да ми внушите, че е грях да обичам своята родина България и българите, живеещи в нея. Ние не виреем в студиа, в които на много ваши колеги омекват коленцата и им треперят гласчетата, и за да получат последната заплатка ни спестяват доста истини. Не ни връщайте към времето, в което слушахме радио „Свободна Европа” и сръбска музика.
Борислав Геренски – 63 г.
