Работата на футболния делегат често остава в сянка. Професията обаче е една от най-отговорните и в централите на ФИФА и УЕФА има голяма тежест. За да протече един мач нормално и в рамките на правилата, делегатът следи за организацията на домакина и алармира за нередности. Задачата е още по-отговорна, когато става въпрос за двубои от висок ранг, каквито са тези в Шампионската лига.
Ивета Банкова-Стоянова е първата българка, която е била делегат на мач от груповата фаза на турнира, а именно "Атлетико" Мадрид - "Монако".
"Много се изкефих, много се зарадвах. Погледнах кои са мачовете, ако трябва да съм честна. Те пускат датите, но не казват кой е мачът, имаше конфиденциалност. "Байерн" Мюнхен бяха домакин по това време. Аз бях по това време на техен мач, но на жените и си викам: "Ако не съм супернахална да е "Байерн" Мюнхен или "Атлетико" - така си казах на себе си. Първо изненадата беше за другите официални лица на УЕФА и специално за съдийския наблюдател. Тъй като ние се срещаме със съдиите още вечерта. Във фоайето се събираме без да се познаваме. Сбирката ни беше към 7 ч. Слизам аз, поздравявам всички и седим и той човекът по едно време каза: "Абе, тоя делегат къде е, няма ли да идва?". Беше много смешно. Съдиите се сконфузиха", сподели пред bTV Ивета Банкова-Стоянова.
Ивета е приветствана на стадиона на "Атлетико" от друг българин - Димо Пиличев, който работи за клуба и й подарява фланелка с автографи от играчите на "дюшекчиите".
Срещата й с президента на "Атлетико" е паметен миг: "Адски отворен човек. Всичките бяха супер приятелски настроени. Целият им борд, беше изпълнителният им директор, синът на Хесус Хил, ако не се лъжа, който също е адски земен човек.", добавя делегатката.
Паметната за България вечер на 17 ноември 1993 и победата срещу Франция става повратен момент в живота на Ивета.
"По едно време утихна вкъщи, отивам в хола, баща ми заспал пред телевизора, а майка ми даже си беше легнала. Това е второто полувреме, може би към 80-ата минута. Не знам какво ме накара да го загледам този мач. Просто седях и си гледах телевизора. Така до 93-ата минута, където изригна всичко - "Господ е българин!". И аз осъзнах, че нещо става. Не знаех какво, но много се радвах, инстинктивно. Събудих нашите и еуфорията беше уникална. Баща ми се разплака, аз не съм виждала мъж да плаче от щастие."
Футболът е нейният свят, а за това допринася и съпругът на Ивета, който е бивш футболист.
"Всичко е футбол. Даже аз събота и неделя ходя по неговите мачове. Той води юноши и когато мога отивам да гледам. Много от празниците се изпускат. Международният календар не се съобразява. Само през зимата и около Коледа е единствено ясно, че ще се почива. Рождени дни иначе се изпускат."
Мечтата й е да бъде делегат на мач на "Байерн" Мюнхен и да види Кристиано Роналдо.
"Аз съм много щастлива. Обичам си работата. Изпълнявам я с огромно удоволствие. Както тази във федерацията, така и като делегат. Това, което бих си пожелала е да изпитам това щастие и радостни емоции с български отбори.", завършва тя.
