"Искам да кажа на хората в България, че ще се бия за тях. Ще дам всичко от себе си, за да можем всички заедно да се върнем с поясите в България. Искам да направя българите щастливи и горди. Още по-горди, защото ние, българите, имаме достатъчно поводи да бъдем горди с историята си."
Думи, с които завърши най-странното интервю, което някога ми се е налагало да правя като репортер. Те принадлежат на единствения български боксьор, който е на 12 рунда разстояние от немислимото - световната титла в тежка категория при професионалистите - Кубрат Пулев. В събота вечер в Лондон той се изправя срещу действащия шампион и носител на четири от петте елитни пояса в най-престижната дивизия - Антъни Джошуа.
Нека ви разкажа обаче как започна това интервю и как се проведе. Поради невиждано строгите мерки за сигурност заради пандемията, боксьорите са настанени в т. нар. "балон" в хотел "Хилтън Уембли". Въпреки упоритите ни опити да убедим организаторите на събитието и промоутъри на Джошуа от Matchroom Boxing категорично отказаха да ни тестват и да ни допуснат до зоната, в която се провеждат всички активности преди двубоя - пресконференция, тренировки и кантар.
"Битката за присъствието на българските журналисти бе тежка. Но беше немислимо да няма български медии на моя мач. Направих, каквото можах тук, благодаря на министерството на спорта за усилията и съм щастлив, че журналистите ни все пак ще присъстват в залата", сподели Пулев, който трябва да признаем, че дори минути преди да бъдем принудени да се свържем с него по скайп, продължаваше да опитва да осигури достъп на нашия екип и на всички наши колеги, които вече са в Лондон или са на път към британската столица.
"Тук има български журналисти и бихме искали да ги тествате и да ги пуснете при мен", чувам го докато стоя от другата страна на телефона как убеждава някого да ни помогне. Прави го на доста приличен английски език, от който всички тук в Лондон са впечатлени.
Играта на нерви между българската група и организаторите продължава.
- Ами, не са казали, че искат да бъдат тествани. Няма проблем - реплика на човека, която ни дава лъч светлина, че можем и да пробием отвъд черния параван на третия етаж. Но за кратко.
- Не, не. Всъщност, вече е късно. Не можем да ви помогнем - и така завършва всичко. С Кубрат се разбираме да направим интервюто по скайп и да не рискуваме с тайни срещи между етажите, които да доведам до неприятности. Местните само това и чакат.
След минути ни набира по скайп, с колегата Борислав Мавров сме в бойна готовност. Но... вместо на терен, в хотелската стая. Мавров включва камерата и със сигурност заснема най-нетрадиционното интервю като оператор.
"Чуваме ли се? Супер. Идеално."
Пулев изглежда спокоен. Говори с лекота, говори като човек, който наистина е изправен пред най-големия мач в кариерата си. От първия му опит да стане световен шампион през 2014 г., когато загуби от Владимир Кличко, до момента, минаха 6 години. В 4 от тях Кобрата бе принуден просто да стои и да чака в ролята на задължителен претендент. Мениджърските игри в профибокса са наистина виртуозни, а там правилата винаги са на страната на силата и парите.
"Нищо не ме притеснява. Напрежението го усещам, но само понякога. И по-скоро го виждам в очите на хората около себе си. Мачът наближава", споделя Кубрат.
Физически също изглежда готов. Драстично по-слаб, направо "изпилен", както дори си позволих да му кажа в самото интервю.
"107-108 килограма съм. Чувствам се отлично. Чувствам се здрав, бърз и силен. И техничен, но аз винаги съм бил", не спира да се шегува българинът.
Той наистина няма какво да губи. И го знае. Наясно е, че на 39 години, е изправен пред може би един от последните си истински шансове да се докосне до върха и да го покори, сбъдвайки бащината си мечта.
Пожелаваме му го. Интервюто приключва. Благодаря му, но вместо да дръпна микрофона към себе си, просто натискам червеното копче по телефона. Връзката прекъсва. Един етаж над нас, Кубрат Пулев сваля слушалките и най-после оставя своя телефон настрана. Време е за още срещи с британските медии и за тренировка.
