7 години след като чу страшната диагноза - левкемия, а след това премина през успешно лечение, бившият капитан на националния отбор по футбол на България Стилиян Петров е готов да продължи към ново предизвикателство. Само че спомените за болестта и въпросите за нея не престават.
"Знаете колко са влиятелни социалните мрежи. Искам децата ми да ме запомнят с това как съм играл, какво съм постигнал и какви голове съм вкарал. Но ги виждам, че гледат клипове, в които говоря за левкемията. Всеки път, когато потърсят името ми, те виждат, че съм "преборил рака". Когато съм с тях, хората постоянно ме питат как съм със здравето. По-малкият ми син Кристиян се поинтересува преди месец: "Защо всички те питат за здравето ти? Нали вече си добре?". Те не разбират, но това ми се случва винаги", заяви Петров пред британското издание "Гардиън".
Той обаче не се обръща назад, а гледа към бъдещето. В мечтите си той е мениджър на футболен клуб. И за да не си остане това само добро намерение, Петров кара треньорски курс за професионален лиценз. Предстои му практическа част, която УЕФА организира в Мадрид до края на месец май.
"Трудно е, хората ме питат защо го правя. Имам много приятели, които се захващат с тази професия и не успяват, защото не се опитват да разберат футбола. И докато успеят, вече има толкова много провали, че с кариерата им е приключено", разсъждава той.
И в новото му начинание обаче болестта е сред разискваните теми.
"Бях на голямо благотворително събитие и един от гостите ме попита дали смятам, че не биха ме избрали за треньор заради левкемията. Не бях си и помислял за това. Той добави: "Заради стреса. Мислиш ли, че хората ще странят от теб?". Казах, че не трябва да е така. Ако някой е победил левкемията, той със сигурност е много силен психически", разказва Стилиян.
За да е във форма за мечтаната работа и да свали онези 50 килограма, натрупани по време на лечението, Петров тренира с приятели. Той дори е на крачка от поста на помощник треньор в бившия си клуб "Астън Вила", но Роберто ди Матео го освобождава.
"Наясно съм, че съм на прага на нова част от живота си. Не очаквам да стана мениджър само защото хората знаят името ми. Искам да заслужа тази работа, защото ми харесва и ще се развивам. Ако трябва да се доказвам в долните дивизии, няма проблем да го направя!", оптимист е българинът.
