Върхове и спадове, радост и тъга - това е животът на треньора. Заключението е на Росен Барчовски - селекционер на националния тим по баскетбол за мъже, както и на Владимир Николов - бивш капитан на националния отбор по волейбол и президент на "Левски".
"Аз съм от такова семейство, роден съм мотивиран към спорта, обичал съм го искрено. Не съм го правил с меркантилни цели, така ми е идвало. Не съм се отказвал. Имал съм много тежки моменти, но и хубави. В спорта, във всяка една сфера на живота, хубавите моменти са по-малко от лошите, но човек живее заради тях. Те са кратки", заяви Барчовски. Той е син на легендите в баскетбола Цвятко Барчовски и Ваня Войнова.
"Като спортист тръгнах много добре и някъде на 25-26 години кариерата ми тръгна надолу. Натежа ми отговорността от това, че нося фамилията на моите родители. До тогава не осъзнавах и си играех спокойно. Като треньор съм имал най-различни перипетии - нагоре, надолу, национален отбор, без работа, успехи, първи места, загуби, провали. Това е ежедневието на един треньор. Най-трудният ми момент е едни 3-4 години, в които бях без работа като треньор. Това ме измъчва. Работил съм в "Б" група с "Дунав" Русе. Това ми носи същото удовлетворение, каквото с ЦСКА или национален отбор. Важно е да съм на терена", каза той.
Преди месец националният отбор по баскетбол, воден от Барчовски, се класира за финалите на европейското първенство, което ще се проведе през 2022 г.
Владимир Николов, който през 2016 г. прекрати кариерата си за националния тим, е на същото мнение.
"И при нас е като навсякъде - животът е радост и тъга. Сменят се нещата ежедневно. Имаше един велик баскетболен треньор, който казваше "Един спортист след победа задължително трябва да празнува, защото на следващия ден почива и след победата започва да се готви за следващо състезание". Един спортист през годината играе за шампионат, Купа, евентуално европейски турнир, мачове с национален отбор. Имаш 3-4 момента за някаква радост, а останалото е проза", каза той.
В деня на изборите за 45-то народно събрание, двамата заявиха, че е важно да се гласува, защото именно така могат да настъпят промени, които да доведат до по-добър живот за децата на Николов и внука на Барчовски.
"Искам да си е в България - с нашата култура, с нашите си нрави, с нашия си бит. Да се доближи до стандартите на Европа. Тук си е много хубаво. Просто да си оправим нещата, които си знаем. Нравите ме тревожат. Нещата опошляха. Когато един народ е културен и образован, всичко друго се случва. Образованието е нещо, което не може да даде резултат утре-вдругиден-след година-след две. То дава резултат след 15-20 години", каза Барчовски.
"Смятам, че всеки един човек трябва да гласува. Защото има това право, а аз го разбирам и като задължение. Ако човек не упражни правото си на глас, после няма право да мрънка. Ние българите обичаме да мрънкаме, все някой друг да ни е виновен. Сега всеки от нас има възможност да заяви позиция. Има възможност да си избере кой политически лидер да го представлява и да търси отговорност от народните си представители", добави Николов.
