Новак Джокович винаги е бил интересен за медиите, не само заради успехите си на корта. Животът на сръбският тенисист с 24 титли от Големия шлем и златен медал от олимпийските игри в Париж, е белязан от върхове и спадове, а и от войни.
Роден в Белград, бивша Югославия, през 1987 г., Ноле и семейството му преживяват първо войната, с която страната се разпадна в началото на 90-те години на ХХ век, а след това и бомбардировките на НАТО като отговор на сръбската агресия в Косово.
"Войната е ужас, най-лошото нещо, което можеш да преживееш. Тя е страх от непознатото. Просто не знаеш дали следващата бомба няма да падне върху главата ти. Сирените ни будиха нощем, когато самолетите приближаваха", разказва той пред аржентинското издание "La Nacion".
"Както си спиш, така изведнъж те будят сирени. Трябва да си вземеш сака и да се скриеш в бомбоубежище. Когато ни се случи за първи път, майка ми скочи в тъмното. Всички спяхме в една стая, защото не знаехме какво ще се случи и плачехме нощем. Тя скочи, удари си главата в радиатора и изпадна в безсъзнание. Беше 3 пред нощта, баща ми стана и видя, че е припаднала. Бях само на 12, братята ми бяха на 8 и на 4. Всички плачехме, бяхме в пълна паника. Но това е нещо, което ни сплоти като семейство, направи ни по-силни. Пак казвам, че не го пожелавам на никого", върна се в спомените си Джокович.
Сръбската тенис звезда преживява бомбардировките в белградския квартал "Баница", а бомбоубежището е мазето на дядо му Владимир.
Самолетите понякога "хващат" Ноле и на кортовете, където прави първите си стъпки в тениса.
"Спомням си, че на 12-ия си рожден ден видях един самолет посред бял ден. Бях в тенис клуба, алармата се включи. Когато видиш така самолет си мислиш какво трябва да направиш. Нищо не можеш да направиш! Това е най-лошото чувство! Просто се страхуваш. Нямаш контрол, нямаш сили да се противопоставиш. Просто някой по-силен може да унищожи света ти в един момент", разказва Джокович.
Той е категоричен, че подобни конфликти не носят нищо добро.
"Искам да стане ясно, че не мисля, че някой трябва да преживее война, за да стане психически силен. Има и други начини. При мен така се случи и бързо пораснах, защото бях най-големия син и с баща ми си поделяхме отговорността. Той говореше с мен като с възрастен човек, обясняваше ми какво трябва да правя, къде трябва да крия братята си. Беше война! Всички бяха в паника, постоянно някой крещеше, плачеше, страхуваше се, губеха се деца. Само като се сетя и ме побиват тръпки!", категоричен е Ноле.
