Има срещи, които докосват сърцето ти. И осмислят професията ни. Срещата ми с Григор Димитров със сигурност е такава. Интервюто, което подготвяхме съвместно с екипа му в последния месец и половина, ще помня винаги. Надявам се и вие, които сега четете тези редове.
Скромен, земен, здраво стъпил на земята. Въпреки ореола на суперзвезда и на един от най-добрите тенисисти в света през последното десетилетие. Добре възпитан, с обноски от един изчезващ вид – все неща, които с тъга можем да кажем, че все по-често отсъстват в обществото ни.
Усмихнат, лъчезарен. Търпелив към всеки един от въпросите ми. И напълно присъстващ във всеки един момент по време на категорично едно от най-дългите интервюта, които някога е давал в кариерата си.
Срещаме се по време на събитие на един от основните му спонсори – компанията „Лакост“, която открива нов магазин в София. Григор се прибира специално, за да го уважи. Както и да се срещне с нас.
Исках този разговор да е човешки и да докосне душата му, а не да е обичайното интервю, като десетките, а може би вече стотици, които е давал в тура. Мисля, че се получи. Григор, който не крие емоциите си и не се страхува да показва, че е човек, позволи да бръкнем надълбоко в душата му.
И ни сподели истини, някои от които ни накараха да настръхнем. И за започнем да изпитваме по-голям респект към него и към всички елитни спортисти, които с толкова лека ръка успяваме на критикуваме, да категоризираме, да умаловажим.
ЗА МАМА С ЛЮБОВ
„Има един безценен урок от майка ми, който помня от дете. Тя винаги ми казваше: Преди да бъдеш велик шампион, не забравяй да бъдеш добър човек. Това са думи, които постоянно са в главата ми. И никога не бих могъл да пренебрегна и забравя.“
ЗА БЛИЗОСТТА С РОДИТЕЛИТЕ
„Ние сме много сплотено семейство. Днес, осъзнавам, че споделям с родителите си много повече, отколкото преди години. Те усещат винаги, когато имам нужда да бъдат до мен. И има нещо много специално в това да кажа: "Искам да сте с мен". В забързания ритъм на дните ми, в моментите, в които е най-тежко, когато сме заедно, тогава и дните стават някак по-красиви.“
ЗА САМОТАТА
„Кортът е едно от най-самотните места на света. Там няма с кого да си кажеш нещо. Там имаш само себе си. Там трябва да слушаш себе си, да разбереш себе си, да изпращаш правилните сигнали към себе си. Ти си най-добрият си приятел. Всеки има този диалог със себе си. Особено, когато играеш. Това чувство в стомаха. Пулсът ми, който се ускорява. Нощта преди мач. Толкова моменти има още преди да започнеш мача. Там разбираш повече за себе си.“
ЗА ЛЮБОВТА НА ХОРАТА
Давам на Григор да изгледа клип, с обръщение към него от г-жа Венелина Николова – директор на столичното 125 СУ „Проф. Боян Пенев“. Жена, минала пред ада, за да оцелее. Жена, която не пропуска мач на Григор, която стои будна по цели нощи, за да го подкрепя. Безсънни нощи, в които се бори за живота си, но с лаптоп в скута, в болницата, тя отново гледа Григор.
Много емоционален момент. Григор се трогва до сълзи.
„Това за мен са най-важните неща. Трябва ми време да скрия емоциите. Това беше силно. За мен ето, това е най-стойностното, най-важното. Заради такива хора играя, заради тях намирам смисъл и ми е много приятно, че те съществуват. Благодаря!“
ЗА КРИТИКАТА
„Всеки може да играе от дивана вкъщи. Баща ми обаче от дете ме е научил, че на корта има само един победител, а ние сме много в тура, това означава, че в повечето време останалите са губещи. Не може всички да сме вечно победители. Не искам да се защитавам и да отговарям. Не е моя работа. Моята работа е на корта.“
ЗА БЪЛГАРИЯ
„Осъзнах какво означава за мен тази подкрепа, с българските знамена по трибуните, някъде около 2015 г. И от тогава, това чувство не ме е пускало нито за миг. Безценно е. Аз съм българин и колкото пъти побеждавам, побеждава и България. Ядосвам се, когато губя, защото губи България, губят и родителите ми.“
Снимка:
Евгений Милов, bTV
ЗА СВОЕТО ПО-МАЛКО АЗ
„Какво бих казал сега на Григор, който е на 13-14 години? Бих му казал никога да не спира да бъде себе си. Винаги да продължава. Има моменти в моя живот, които със сигурност е можело да бъдат различни, но дори и сега да имах възможност да се върна назад и да ги направя по-добре, не бих се върнал. Бих продължил напред.“
ЗА ТОВА КАК ИСКА ДА ГО ЗАПОМНЯТ
„Не знам как ще ме приемат хората накрая. Знам само, че нещото, с което винаги съм бил горд, не са постиженията. Горд съм, че никога не се предадох, че, не се предавам. Не се предадох и в моментите, в които исках да се предам. Имал съм моменти, в които може би не исках и да продължа. Може би не издържах. Никой не ги знае тези моменти. Но намерих сили да продължа.“
И така. Почти 45 минути. Думите на Григор са силни. Изречени са от силен мъж, когото ние, у нас, критикуваме с лека ръка, именно от дивана. И му слагаме клеймо. Всеки път, когато не е оправдал нашите очаквания. Без да си даваме сметка за собствения ад, който всеки един голям спортист и шампион носи в душата си и в сърцето си.
И ако има урок от това интервю, то нека той би бил този, който някога, в Хасково, майката на Григор учи своя син:
Преди да бъдете каквито и да е, не забравяйте да бъдете ДОБРИ ХОРА.
