Един мач и трима сина, които има с кого да се гордеят
Това не беше мач, в който резултатът имаше значение. Важен беше ТОЙ - Теодор Салпаров!
Момчето, с което израсна цяло волейболно поколение. Сутрин, обед, в дъжд и буря, контузен, посред нощ, срещу стената или срещу съперник - той беше там. В залата.
Днес Теди каза довиждане на волейбола. Но не и сбогом.
В Арена "8888“ легендарното либеро получи изпращане, достойно за човек, оставил сърцето си на игрището. Христо Стоичков му стана на крака и дори изпълни начален удар с крак. Президентът Илияна Йотова не спря да му ръкопляска цели пет гейма. Кметът на София Васил Терзиев - също.
А зад тях - хиляди в залата и милиони фенове, които винаги ще го помнят като един от най-отдадените хора, стъпвали на волейболния терен.
Потта му още е по паркета на стотици зали. Вече оптимист, винаги на линия. Винаги Теди.
А днес беше още по-специално. Салпаров игра с най-големия си син - Георги, докато двамата му по-малки наследници го гледаха от трибуните.
Баща и син на едно игрище. Сцена, която трудно може да бъде забравена.
В „Арена 8888“ бяха още председателят на БОК Весела Лечева, министърът на спорта Енчо Керязов, министърът на културата Евтим Милошев, Стилиян Петров, Мартин Петров и още куп обществени личности и знаменитости.
Всички те станаха на крака, за да аплодират Любимец 13 на българския волейбол.
За да уважи емблематичното либеро, в залата пристигна и целият мъжки национален отбор по волейбол, който ще играе на ЕвроВолей в същата зала от 9 септември.
А истинското шоу дойде в третия гейм.
Евгени Иванов трябваше да изпълни сервис, но Пушката си избра „златен заместник“ от публиката - кавалера на „Златната топка“ Христо Стоичков.
Пушката връчи топката на Камата, а Стоичков изпълни сервис... с крак!
И след това България записа точка.
В четвъртия гейм дойде още един исторически момент - България заигра с двама състезатели с №13 - Теодор Салпаров и сина му Георги.
3:2 за звездите.
Но този резултат е просто подробност. Защото след последната точка цялата зала стана на крака. За Теди. За всичко, което даде на волейбола. За всички мачове. За всички спасени топки. За всички моменти, в които не се отказа.
Имаше сълзи. Имаше признателност. Имаше спомени.
И имаше много, много любов.
Не сбогом, Теди. А довиждане!
