Кое е момчето, което си тръгна от България на 14, за да стане световен шампион с Франция
На 14 години Виден Нацев е пред избор, който може да промени целия му живот - да остане в България или да потърси бъдещето си във Франция. Семейството избира второто. Днес Виден е световен и европейски шампион с френския национален отбор, но зад медалите остават години на съмнения, безсънни нощи и една болезнена раздяла с българския волейбол. Баща му Виден Нацев разказва пред bTV за решението, което няма как да бъде върнато назад.
- Да започнем от самото начало - откъде идва името Виден?
- Виден младши е кръстен на моя баща. Виден е старо българско име и винаги съм харесвал смисъла, който носи. Корените му се свързват с древните славянски понятия „виждам“ и „зная“. За мен най-краткият превод е човек, който вижда отвъд очевидното - човек с визия. А днес, когато гледам пътя на сина ми, понякога си мисля, че името му някак естествено е намерило своя смисъл.
- Виден е европейски и световен шампион за младежи с Франция. Когато гледате тези успехи, кое е по-силно - гордостта или усещането за цената, която семейството ви плати?
- Разбира се, първото чувство е огромна гордост. Няма по-голямо щастие за един родител от това да види как детето му успява и как трудът и годините постоянство се превръщат в резултати. Но зад тези успехи има цена. Децата ни напуснаха България на 14–15 години, смениха държава, училище, приятели, език и цялата си среда. Трябваше да пораснат по-бързо. Затова чувствата ми винаги ще бъдат смесени. Гордеем се с тях, но някъде дълбоко остава и въпросът дали този път не можеше да бъде изминат и без да се налага толкова рано да оставят живота си в България.
- Кога разбрахте, че той вероятно няма бъдеще в българския волейбол и че трябва да търсите друг път?
- Всичко започна с прословутата „такса развитие“, сега „такса картотека“. Виден беше на 14 години. До този момент като семейство бяхме плащали всичко – такси, лагери, екипировка. И изведнъж разбрахме, че ако едно дете иска да смени клуба си, върху него тежи цена от 5000 лева. Тогава за първи път си зададохме въпроса какво ще се случи, когато това дете стане на 18. Започнахме да проучваме как работят системите извън България.
За мен това вече не беше развитие, а опит за придобиване на собственост върху бъдещето на един млад човек. Понякога имам усещането, че световният волейбол е стигнал до 2026 г., а част от нашите ръководители още са някъде в края на август 1988-а и чакат следващия пленум на ЦК.
Решаващ беше анализът, който направи френската федерация. Получихме подробен доклад за техническите, физическите и психологическите качества на Виден - със силните му страни, слабостите и конкретен план за развитие.
Те ни предложиха не просто място, където да играе, а проект. И тогава разбрахме разликата между двете философии – едната започваше с това колко струва да смениш клуба, а другата с това как да развиеш потенциала на едно дете.
- Имаше ли момент, в който Виден да поиска да се откаже от волейбола? И какво се случи тогава?
- Да. Беше същото онова лято и той в един момент просто каза, че е готов да спре. Не сме го насилвали да се връща. Просто застанахме зад него. По това време и двамата с брат му се занимаваха и с други спортове, а Виден дори стана втори на Откритото първенство на Унгария по голф до 18 години.
Но волейболът започна да му липсва. Сам разбра, че това е неговата игра. Върна се и още през следващия сезон с ЦСКА стана държавен шампион и MVP. За мен това е показателно колко лесно едно дете може да загуби любимия си спорт не защото няма качества или желание, а защото възрастните са превърнали спорта в проблем.
- Какво видяхте във Франция, което ви убеди, че там Виден ще получи не само шанс във волейбола, но и цялостен път за развитие?
- Франция има много различна философия. Има една фраза, която според мен я обяснява най-добре: „Всеки трябва да играе най-добрия волейбол, на който е способен.“ Системата не е изградена само за онези, които ще стигнат до професионалното ниво. Има различни нива, през които един млад състезател може постепенно да се развива.
Много важно е и отношението към образованието. Там спортът и образованието вървят заедно. Виден вече е студент в университета в Монпелие, специалност „Бизнес управление“, а ще играе за Нарбон.
Това беше голямата разлика, която видяхме – Франция не просто се опитва да създаде шампиони, а изгражда среда, в която децата могат да се развиват и като спортисти, и като хора.
- Имаше ли момент, в който да се питате дали не правите грешка?
- Разбира се. Да изпратиш детето си толкова малко в друга държава означава да пренаредиш целия му живот. Разделяш го от семейството, приятелите, училището и средата, която познава. Имахме много безсънни нощи. Но постепенно започнахме да виждаме как децата ни израстват не само като състезатели, а и като хора. Видяхме професионализъм във всеки детайл – треньори, кондиционни специалисти, физиотерапевти, цели екипи от хора, които знаят какво изграждат. Днес, когато погледна назад, не мисля толкова за това какво сме загубили, а за възможностите, които дадохме на децата си.
- Виден избра да представлява Франция. Какво означава това за вас и за самия него?
- Това беше едно от най-трудните, но и едно от най-правилните решения, които сме вземали. Днес и двамата ми синове са продукт на френския волейбол. Те са изградени в тази система и ние сме горди, че представляват Франция и постигат успехи с нейния национален отбор. В сърцата си те са и българи. Радват се на успехите на България и никой не може да изтрие корените им. Но спортната им родина е Франция – държавата, която повярва в тях и им даде възможност да станат състезателите, които са днес.
Понякога срещат приятелите и бившите си съотборници от България - само че вече от другата страна на мрежата. Вероятно точно тогава най-силно се усеща цената на избора.
- Ако днес пред вас седне ръководството на българския волейбол и ви попита какво трябва да се промени, какво бихте казали?
- Първо - децата трябва да имат повече свобода да избират къде да тренират и да играят. Трябва да се преосмислят таксите и механизмите, които ограничават тази свобода. Второ - трябва да се промени отношението към първия професионален договор. Трябва да е ясно какви права и задължения има младият състезател и как защитаваме неговото бъдеще. И трето - трябва много повече да се инвестира в школите извън София. Българският волейбол не свършва след табелата "София". Най-важното е да създадем система, в която талантът, трудът и характерът определят кой получава шанс. Българските деца трябва да искат да започнат професионалния си път тук, а не да търсят спасение навън.
- В крайна сметка кое е по-важно за вас - Виден и Краси да станат големи волейболисти или да станат хората, които вие и съпругата ви - Теодора, сте искали да отгледате?
- За нас никога не е било най-важно да произведем волейболисти, а да отгледаме личности. Да имат образование, интереси, собствена позиция и да могат да мислят сами. Волейболът е до време. Един ден последният съдийски сигнал ще прозвучи и след него трябва да има живот. А когато останем само двамата с него и няма камери, му казвам едно и също: „Обичам те и вярвам в теб.“ Няма значение дали е победил или загубил. За нас той първо е нашият син, а след това всичко останало.
