Милан Мирович, Садмир Нукич, Маринко Секулич, Неджад Авдич, Милош Милованович, Мехмед Хублич... Можем да продължим да изброяваме имена на сърби и босненци. Къде може да ги намерите? В списъка на членовете на фенклуба на футболния Губер Сребреница.
Точно така! На мястото, което вчера надълго и нашироко обсъждаха на общото събрание на ООН, днес се играе футбол. Всъщност футбол се играе от 100 години, а днес е изключително нужен!
На 11 юли 1995 г. босненските сърби превземат защитената от ООН зона за сигурност в Сребреница. Те отделят най-малко 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри и ги убиват. Онези, които се опитват да избягат, са преследвани през горите и планините около града. Вчера на общото събрание на ООН беше решено всеки 11 юли да бъде Международен ден за възпоменание на геноцида.
29 години по-късно в самата Сребреница нещата са различни. И това се вижда от футболния клуб. Фланелката на Губер, който е част от Втора лига - Изток (четвърто ниво на шампионата) на Босна и Херцеговина, носят и Рагиб, и Джордже, и Мирсад, и Педжа. Всички те са обединени не от миналото, а от бъдещето - от желанието да играят в по-горна дивизия.
В клуба си спомнят и онези времена. След геноцида от 1995 г. голяма част от семействата напускат града. Те започват да се завръщат през 2002 г.
"Тогава сръбските момчета играеха от едната страна на игрището, а босненските - от другата. Линията по средата беше разделителна за целия град. Но, когато играете така дълго време, разликите започват да избледняват. Някои от момчетата имат убити роднини, други - такива, които са убивали. Това обаче вече не е проблем. Те играят заедно и дори са приятели", разказва преди години тогавашният треньор Негош Илич. Негов помощник през 2016 г. беше Садик Хасанович.
Тази година Губер става на 100. Стотици се изредиха да отбележат празника. И има защо. Малко са клубовете, които могат да се похвалят, че са преживели геноцид. И са го преодолели, които са излекували раните от войната с футбол. Както трябва да се прави!
