Стив Манданда беше символ на сила, спокойствие и успех. Световен шампион с Франция през 2018 г., легенда на Марсилия с над 600 мача и един от най-уважаваните вратари на своето поколение.
Години наред живее сред оглушителния шум на стадионите, напрежението на големите мачове и ритъма на футболния живот.
Но след края на кариерата си остава сам срещу нещо много по-тежко — празнотата.
В новата си книга „Les Jours d’Après“ („Дните след“) Манданда прави болезнено откровено признание:
„Няма нищо в живота ми, което да ми харесва. Вярвам, че съм нещастен или най-малкото изгубен… Чувствам се безполезен.“
След повече от две десетилетия във футбола ежедневието му внезапно спира. Дните стават „празни и безкрайни“. Губи представа за времето, стои с часове на дивана и усеща как животът му постепенно губи смисъл. „Когато всичко спре, ежедневието ти става безлично“, казва той.
Именно това прави думите му толкова силни — защото идват от човек, който е постигнал всичко, за което един футболист може да мечтае - слава, успехи, признание. Но дори те не успяват да го подготвят за тишината след края.
Манданда признава, че историята му далеч не е изключение. Според него огромна част от футболистите преживяват тежко раздялата със спорта — като внезапен край, сравним с мъка.
Спасение намира в разговорите с бивши съотборници, които са минали през същото. „Той разбираше всичко, което чувствах — празнотата, тъгата, гнева, чувството за безполезност“, споделя Манданда за един от тези разговори.
Днес той продължава да се бори. Опитва се да намери нов ритъм и нов смисъл извън футбола. „Отмъквам се колкото е възможно по-далеч от самотата, празнотата и безсмислието“, казва легендарният вратар.
