7235 км и повече от 12 часа полет. Толкова е разстоянието между София и най-големия град на провинция Квебек - Монреал. Столицата на летните олимпийски игри през 1976 г. има своите спортни традиции, но те са свързани основно с местния хокеен Монреал Канейдиънс, който печели 24 купи „Стенли“. Понастоящем обаче градът разполага и с франчайз в Мейджър лийг сокър, където се подвизава и големият съперник ФК Торонто.
Част от състава на Монреал е националът Доминик Янков, който е родом именно от Торонто, което повиши заряда на двубоя и ни накара да поемем дългия път към Канада.
Враждата между двата града се поражда в средата на XIX век и освен неизбежните икономически интереси в нея са намесени и геополитическите обстоятелства. Монреал е вторият по големи френскоезичен град в света след Париж (самият град е с население 1,7 млн. души, а ако включим предградията стават 4,6 млн.) и от всички градове в Северна Америка най-много се доближава до европейския облик. Столицата на провинция Онтарио пък първоначално е типичния английски колониален град и едва от средата на миналия век започва да съперничи на Монреал по отношение на своя космополитизъм.
Спортът катализира враждата между двата града и поне в хокея това дава своите резултати – Монреал Кънейдиънс и Торонто Мейпъл Лийфс са най-успешните отбори в историята на НХЛ с общо 37 отличия.
"Сокърът" е малко по-различна материя, тъй като представителните отбори на града се променят – в Торонто това са Метрос и едноименният тим, докато преди да стане ФК Монреал, квебекци имат отбори с имената Олимпик, Супра и Импакт.
До ранните часове на неделния ден, когато се игра последното дерби, ФК Торонто имаше леко предимство - 15 победи, 5 равенства и 14 загуби. И двата отбора бяха в средата на класирането, но това не попречи на феновете да изпълнят до край ст. Сапуто, имащ капацитет от 19 619 седящи места. Той носи името на фамилията, която години наред издържа Монреал.
Макар дербито да е наричано "401", заради названието на свързващата градовете магистрала, гостуващата агитка бе символична. Това не ѝ попречи да бъде достатъчно шумна, използвайки ударни инструменти, характерни за южноамериканските привърженици. От своя страна феновете на Монреал използваха френските тертип – двете основни фракции бяха разположени в срещуположни сектори, а фракцията "Колектиф Импакт" блесна с оригинална хореография.
Тук е моментът да се отбележи, че канадците очевидно знаят как да привличат неутралния зрител, след като по пътя към стадиона имаше множество възможности за допълнителни активности и похапване. Най-популярното ястие в Квебек е пути́н (няма нищо общо с руския президент), който всъщност представлява пържени картофи със специален сос. Като добавим, че Сапуто е част от олимпийски комплекс (на негово място преди е имало терен за разгрявка на атлети), то феновете определено има какво да правят преди и след мача.
Организацията на домакините обаче бе поставена на изпитание заради истинска буря преди началото на мача, но за първия съдийски сигнал слънцето отново се завърна. Образувалата се дъга успокои допълнително Монреал, но Торонто сякаш бяха тези, които бяха намерили златното гърне в нейния край.
Наличието на бившите италиански национали Федерико Бернардески и Лоренцо Инсиние даваше предимство на ФК Торонто, като именно комбинация между двамата позволи Ричи Лариеа да отбележи единствения гол в срещата в 38-ата минута. След паузата Монреал натисна, а за това помогна и атмосферата на Сапуто, при която на феновете се изписваха скандиранията на голям екран и те само изпълняваха зададената задача. Гредата на резервата Матиас Кокаро бе максималното, до което домакините съумяха да стигнат.
За съжаление Доминик Янков не бе включен в групата за срещата, както това се случи и в предишния мач срещу Ню Йорк Ред Булс. Никой колега или човек от щаба нямаше идея защо той не играе, та се наложи самият Янков да обяснява, че е болен и ще бъде извън строя. Дори и без него срещата предложи достатъчно емоции, а подкрепата от трибуните показва, че дори в Новия свят цар Футбол е пуснал корени.
