Във футбола има загуби, но тази болка е друга
Рино Гатузо никога не е бил човек на половинчатите емоции. На терена беше същият, какъвто е и извън него - директен, шумен, непримирим...
На Фестивала на спорта, който продължава в Тренто, треньорът на Лацио разказа за настоящето, за футбола, за хората, които са му помогнали, за разочарованието от националния отбор, но и за най-болезнената загуба в живота му - тази на сестра му Франческа.
Преди години Гатузо е мечтаел единствено да играе футбол. Един от онези моменти, в които се е чувствал непобедим, остава финалът на Шампионската лига през 2003 г. между Милан и Ювентус. „Това беше детската ми мечта. Винаги съм бил фен на Милан. Мислех, че не можем да загубим“, спомня си той.
Днес Гатузо е от другата страна - на тъча. И вярва, че настоящият му отбор Лацио има нещо специално. Тимът започна сезона силно и дори се озова на върха, но Гатузо отказва да се увлича от сметките за Скудетото. „Трябва да играем мач за мач и когато получим няколко удара, да продължим със същата решителност.“
Сред футболистите, на които разчита най-много, е Давиде Фратези. Гатузо го познава и от националния отбор и отдавна вижда в него повече, отколкото самият играч понякога показва. „Винаги му казвах, че не може да се задоволи с игра от 15 минути. Трябва да поеме отговорност. Решението му да дойде при нас беше невероятно.“
Признава още, че не обича да гледа стари записи от кариерата си и дори признава, че не би искал онзи Гатузо в настоящия си отбор. „Не ми харесва. Променям се веднага, не мога. Преди преживявах мачове с невероятен адреналин... Днес не бих искал Гатузо в отбора си.“
„В живота винаги има какво да се научи. Що се отнася до мениджмънта, човек винаги се усъвършенства, а опитът не може да се купи от супермаркета.“
Същият този човек, който някога се хвърляше във всяка битка, днес говори с уважение за хората, които са му помогнали в трудни моменти. Един от тях е Джан Пиеро Гасперини. „Когато се задъхвах в Милан, той ми се обади. „Рино, дръж се.“ Караше ме да се чувствам близък и не съм го забравил.“
А после идва темата, която все още боли - националният отбор на Италия. Гатузо признава, че раздялата с него не е минала лесно. „Боли ми. Беше огромно разочарование..."
И точно когато разговорът минава през футбола, победите и загубите, Гатузо стига до мястото, където думите вече не са достатъчни. Най-трудният момент в живота му не е бил на футболния терен. През 2020 г. той губи сестра си Франческа. Тя е само на 37 години.
„Фактът, че не мога да я сънувам, ме притеснява изключително много. Бих дал всичко, което имам, за да прекарам един час с нея.“
Това е Гатузо извън футбола. Без битки, без съперници, без тактики. Само човек, който би искал още един час с човек, когото няма как да върне.
Той говори и за здравословния проблем с очите, заради който от 15 години приема кортизон. „Имаше момент, в който исках да спра, но вместо това продължаваме, стига Бог да ни дава сили.“
