Златан Ибрахимович е една от най-интригуващите личности в света на спорта и го показва непрекъснато.
По време на американското турне на Милан по-рано през август, той говори пред The Athletic по много чувствителната тема за религията.
"Златан, ти си син на католичка и мюсюлманин – религиозен ли си?", пита журналистът. "Не. Вярвам само в уважението. Ако кажа, че "Само Бог може съди ме, кого въобще визирам с тези думи?", каза митичният швед.
"Ще ви дам идеален пример. Когато брат ми почина, който имаше левкемия, къде беше Бог, за да му помогне? Всеки ден благодарите на Бог, молите се на Бог. Къде беше този Бог тогава? В моя свят аз съм моят собствен Бог. Това е, в което вярвам и това е част от моето мислене."
Ибра добавя още, че има будистки татуировки на гърба си и че нарочно ги е сложил там, за да "не ги гледа всеки ден", защото просто ще се измори да ги гледа и добавя, че трудното му детство изиграва важна роля в оформянето на неговата личност и характер.
Роден е в Малмьо, от брак на югославски имигранти - майка Юрка е хърватка, а бащата Шефик от Босна и Херцеговина, заминали за Скандинавия в търсене на по-добър живот.
"Винаги е имало много дисциплина. Баща ми ми каза да се прибирам в осем вечерта, не ми позволяваха и минута повече, защото ще ме накажат. Как ме наказаха? С агресия. Във всяко семейство има различен начин на възпитание", споделя бившият шведски национал.
Златан Ибрахимович описа един от най-трудните епизоди в живота си в книгата „Адреналин: Моята неразказана история“, където засегна смъртта на брат си Сапко. За съжаление, той почина на 42-годишна възраст от левкемия, а тя силно засегна известния футболист, който и до днес не се е излекувал от нея.
"Не искам да мисля какъв ще бъда като остарея и как ще остареят татуировките ми, нарочно съм ги татуирал на гърба си, за да не ги гледам. Нямам никакви татуировки на краката си, само белези заради стила ми на игра и футболната ми история съм татуирал на ръката си рождената дата на брат ми Сапко, който почина на 42 години - 30 април 1973 г. Левкемията ми го отне. Само за 14 месеца, затова не искам да мисля за бъдещето...", пише той в книгата си.
"Опитвам се да не губя нито секунда и се опитвам да бъда възможно най-близо до синовете си и да прекарвам време с тях и с хората, които обичам, защото знам, че животът лети и че един медицински преглед е достатъчен, за да промени всичко завинаги."
