Той бе детето-чудо на световния футбол. Майкъл Оуен стана звезда с Ливърпул още на 17 години, а на 21 вече беше носител на Златната топка. Бързината бе неговото най-силно оръжие, а контузиите - най-голямото бреме. Последният английски носител на Златната топка замени страстта към футбола с тази към конете, а животът го изправи пред тежко изпитание. Синът му Джеймс е клинично сляп.
"Много рано достигнах върха на кариерата си. Бях най-добрият голмайстор във Висшата лига на 17-годишна възраст и отново на 18. Бях вторият най-млад футболист в историята, който печели Златната топка. После дойдоха контузиите и вече не бях онзи велик играч, който бях преди. Беше трудно да се справя с това психически и физически", разкрива Оуен.
Най-големите си успехи той постига с фланелката на Ливърпул. "Ливърпул беше най-хубавото време за мен. Тогава бях в най-добрата си форма. Тогава бях най-опасен. Бях най-бърз. Това бяха най-добрите години в кариерата ми".
Едва 18-годишен, Майкъл Оуен става автор на един от най-красивите голове за Англия в историята: този срещу Аржентина на Мондиал 1998. "Голът срещу Аржентина беше страхотен и направи много хора щастливи. Но един час по-късно бяхме отстранени от надпреварата. Сега можем да кажем, че този гол нямаше особено значение. Головете са важни, когато спечелят мач или ти донесат трофей. Както беше срещу Арсенал на финала за Купата на Англия. Ливърпул губеше с 0:1, а аз вкарах два гола в последните пет минути, за да спечелим купата. Ако можех да изиграя отново един мач, то това щеше да бъде точно този".
Английският национал вкарва над 150 гола, преди да напусне Анфийлд завинаги. Първо в посока Реал Мадрид, а след това и във вечния враг – Манчестър Юнайтед.
"Аз не съм футболен привърженик, аз съм футболен играч. Това е моята работа. Трябва да играя. Трябва да съм на най-високо ниво. Така че, да - беше странно, различно, никога не си бях представял, че ще играя за големите си съперници. Но както казах, това е моята работа".
В най-силните си години Майкъл Оуен бе по-бърз от вятъра. Многобройните контузии обаче го лишиха от най-силното му оръжие.
"Скоростта е най-доброто оръжие, с което можеш да разполагаш. Очакванията на феновете, на мениджъра, на съотборниците ми бяха: "Бягай, Майкъл, ти си толкова бърз, бягай". А аз си мислех: "Не мога. Не мога да правя това повече". Така че това беше много, много трудно", признава Оуен.
Легендарният нападател не съжалява за нищо в кариерата си.
"В кариерата си съм вземал решения, които съм смятал за най-добри в дадения момент. Някой би казал, че е трябвало да остана в Мадрид малко по-дълго. Очевидно съжалявам за това, че тялото ми се контузи в началото на моята кариера. Може би щях да имам още една Златна топка, още една Златна обувка или още трофеи. Но не стоя буден по цяла нощ, мислейки за това какво е можело да бъде. Много съм щастлив от кариерата, която имах, и от живота, който имам".
След като окачи бутонките, един от най-добрите голмайстори на Англия за всички времена се отдаде на голямата си страст - конете. "Когато бях на 23 години, толкова се запалих по тях, че взех решение, когато се оттегля от футбола, това да бъде моят бизнес. Купих една стара ферма и изцяло я промених в състезателна конюшня. Сега, 21 години по-късно, имаме едно от най-добрите съоръжения във Великобритания".
В състезателната конюшня на Майкъл Оуен тренират два коня, собственост на легендарния футболен мениджър сър Алекс Фъргюсън. Свои коне при Оуен имат още играчите на Ливърпул и Брайтън от английската Висша лига.
"Конните надбягвания са много популярен спорт в Англия. Очевидно е, че имам много приятели във футбола и тренираме коне за много различни хора".
Оуен обича да се шегува, че сър Алекс Фъргюсън го е привлякъл в Юнайтед само за да обсъждат заедно конни състезания. "Аз съм много запален по конния спорт, както и той. Водили сме много разговори за коне. Повече за коне, отколкото за футбол. И все още обсъждаме конни надбягвания".Преди 7 години бившият футболист прави дебют като жокей в благотворително конно състезание. "Едно от момичетата, което работеше за мен, се разболя от рак. И тогава си казах, че трябва да направя нещо, за да привлека внимание, да събера пари и да покажа, че ме е грижа. Помислих: какво мога да направя? Какво е достатъчно глупаво да направя? И си казах - ще яздя кон в състезание. Имах 2-3 месеца, в които се опитвах да се науча. След това яздих в Аскот, най-голямото състезателно трасе във Великобритания. Беше страхотно преживяване. Не умрях, така че беше много хубаво, но това беше последният път, когато яздих кон".
Извън терена бившата футболна звезда води тежка битка. Синът му Джеймс е диагностициран с рядко дегенеративно очно заболяване, заради което постепенно губи зрението си и днес 18-годишното момче е клинично сляпо.
"За нас е доста трудно, но винаги е било така. Джеймс винаги е имал това заболяване. Единственото, което можем да направим, е да му осигурим най-щастливия възможен живот. И той е толкова щастлив! Обича да идва в конюшнята. Да се запознава със собствениците. За съжаление, той не може да се занимава с футбол. Той не може да види топката, докато тя не се приближи прекалено близо до него. Така че той просто стои настрана от футбола, което понякога е трудно, защото всеки, който го види, казва: "О, синът на Майкъл Оуен, играеш ли футбол? И отговаряме – "не". Тогава трябва да обясниш ситуацията и е трудно, но той е щастлив. Ние сме щастливи. Обичаме го".
Житейското изпитание прави баща и син още по-близки, а легендарният нападател не губи позитивната си нагласа към живота и вяра, че един ден медицината ще открие лек.
"Той никога няма да може да кара кола. Никога няма да може да види детайлите в нечие лице. Понякога ходим в местната кръчма да пийнем по нещо, а той иска да говори с момичета. Иска, но не може да ги види. И казва: "Татко, има ли някое момиче, с което да говоря?" И аз казвам: "Да, тази там е хубава. Отиди и я заговори". Това е страхотно. Очевидно не е перфектно. Но какво, трябва ли да плачем всеки ден за това? Не, празнуваме, че той е страхотен човек. И мисля, че той ще бъде много успешен в живота".
"Очевидно е, че ако мога да разменя очите си с него, животът му ще стане по-добър. Разбира се, че бих го направил. Но не мога. И ние живеем с надежда. Аз съм много позитивен човек. Сигурен съм, че ще се оправи. Един ден ще има нещо, което да подобри зрението му. Така че можем само да живеем с надежда".
Въпреки изпитанията Майкъл Оуен не губи позитивната си нагласа към живота.
"Никога не се натъжавам, Това, че синът ми не може да вижда, е специално, защото сме още по-близки. Говоря му през деня, ако искаме да отидем да гледаме конни надбягвания, му разказвам какво се случва. "Нашият кон е на трето място. О, не. Сега изпреварва, а сега прави заход". И това ни държи близо един до друг. Ако можеше да вижда нормално, сега щеше да хване колата и щеше да забрави за баща си. Винаги превръщам негативното в позитивно. Вероятно това е най-голямата ми сила. Така че да, много съм щастлив".
