Доминацията на Селтик и Рейнджърс в шотландския футбол се простира толкова назад във времето, че за мнозина вероятно тя изглежда вечна. През 80-те години обаче Старата фирма изживява футболен банкрут на домашната сцена, тъй като не успява да издържи конкуренцията на два свои амбициозни съперника.
Става въпрос за Абърдийн на бъдещия сър Алекс Фъргюсън и Дънди Юнайтед на Джеймс Маклийн. „Доновете“ освен на домашната сцена правят пробив и в Европа с КНК и Суперкупата на Стария континент през 1983 г., докато „арабите“ едва не достигат финал за КЕШ година по-късно, бидейки елиминирани при много спорни обстоятелства от Рома.
Макар и само за няколко години, мачовете между двата отбора се превръщат в голямото дерби на Шотландия, което получава от медиите названието Новата фирма.
Близо 40 години по-късно стадион „Питодри“ в Абърдийн отново трябваше да стане свидетел на мач между двата тима с голям залог, обоснован от отличното им представяне през сезона. Играчите на шведския мениджър Джими Телин стартираха сезона със 7 поредни победи, а равенството 2:2 със Селтик преди седмица ги остави на върха редом до „детелините“. Във въпросната среща Абърдийн обърна резултата от 0:2 до 2:2, а в самия край българският вратар Димитър Митов запази точката за тима си, отразявайки удар на Адам Ида.
От своя страна отборът на Джим Гудуин също показа завидно постоянство и имаше 15 пункта в актива си на четвъртото място, само с един по-малко от гранда Рейнджърс. Историческите справки показваха сериозно предимство на домакините (100 победи, 70 равни и 80 загуби във всички турнири), но двубоите от последните сезони бяха белязани от равностойни сблъсъци.
Димитър Митов ставаше третият българин в историята на Ню Фърм след Цанко Цветанов и Илиян Киряков, записали дебют в него още през 1996 г. През същата година Киряков се отчита с гол за зрелищното равенство 3:3 на „Питодри“, изиграно на 16 ноември.
View this post on Instagram
Еуфорията в навечерието на срещата бе забележима, тъй като за второ поредно домакинство Абърдийн успяваше да разпродаде стадиона си – нещо, което не се случва често в последните години.
Около 2 часа преди срещата играчите на „доновете“ започнаха да пристигат на стадиона, но вместо с клубния автобус това ставаше с личните им возила. За разлика от много други държави, стюардите в случая не се държаха като пъдари, което позволи на много малчугани, подкрепящи тима, да си вземат автографи и да си направят снимки с любимците си.
Първи на терена от всички играчи пък излязоха Димитър Митов и неговите дубльори, които започнаха интензивна подготовка за мача. Особено впечатление правеше, че акцента не бе върху отразяването на ударите, а върху дългите пасове, които родния страж изпращаше на 30-40 метра без никакви затруднения. Доброто настроение постепенно обхвана целия стадион, а това включваше и гостуващата агитка, част от чийто членове се бяха облекли в нетрадиционно костюми по повод наближаващия Хелоуин.
От самото начало двата тима сякаш си бяха разпределили ролите – Абърдийн трябваше да е проактивния отбор, излизащ със схема 4-2-3-1, докато Дънди Юнайтед на теория играеше 3-4-3, но на практика действаше с 5-4-1, чакайки своя шанс на контраатака.
