Миналия месец младият бразилски талант Ендрик дебютира за националния отбор, превръщайки се в четвъртия най-млад дебютант за "Селесао". 17-годишният вундеркинд вече завладя феновете и мнозина смятат, че именно той е истинският наследник на "истинския" Роналдо, когото бразилците чакат от дълго време.
Ендрик ще облече екипа на Реал Мадрид през лятото на 2024 г. срещу 60 милиона евро.
Английският Guardian посети Ендрик и семейството му.
Новата реалност на Ендрик е в противоречие с миналото му. Докато днес той е най-популярният играч в бразилския футбол, потънал в пари и слава, но родителите му преминават през трудности, които младият нападател никога не забравя.
"Никога не съм гладувал, но родителите ми гладуваха заради мен. Това ми даде много сила, защото не искам да ги видя да го правят отново. Не искам да ги виждам в нужда - да ми дават храна, а да не остава за тях", откровен е той.
Ендрик е роден в Тагуатинга, град близо до Бразилия. Бразилската столица може да се похвали с един от най-добрите стандарти на живот в страната, но околността страда от високи нива на насилие и бедност.
Бащата на Ендрик Дъглас е имал много трудно детство. Баща му го изоставя и той и двете му сестри трябва да живеят в сиропиталище в продължение на 6 месеца, тъй като майка им няма нито жилище, нито работа.
И Дъглас се опита да изгради професионална кариера във футбола. Играл е за различни малки клубове в Бразилия, но нищо особено обещаващо.
"Взех автобуса с една раница, две бутилки сок и вода, и дойдох на стоп. Пристигнах в Сао Пауло през една от най-студените нощи в годината. Спях на улицата, събуди ме една жена, която ме потупа по рамото и ми каза да отида в хостел, за да не умра от студ", връща лентата назад Дъглас.
Въпреки че не е имал същите проблеми като родителите си, Ендрик е чувствителен към онези, които са изключени от обществото. Поради това, освен да учи нови езици, той има желание да общува и с глухи хора.
"Поставих си за цел да науча пет езика. Един от тях ще бъде много различен, защото ще бъде много важен за мен. Искам да науча жестомимичен език. Искам да се свържа с всички. Искам да говоря с неми и хора, които не чуват."
Ендрик вече направи голямо впечатление в Бразилия. Той беше най-добрият играч на Палмейрас при спечелването на титлата. С 11 гола той стана първият играч под 18-годишна възраст с двуцифрен брой голове в бразилското първенство след Неймар, който вкара 10 през 2009 г.
Реакцията му след такъв успех обаче, по собственото му думи, е някак приглушена. Ендрик признава, че не е емоционален човек.
"Майка ми и сестра ми казват, че съм студен. Други смятат, че имам ледено сърце и че съм доста хладен при вземането на решения и в това, което казвам."
Може би това е неговият начин да се справи с всички промени и напрежение във все още крехкия си живот. Преди няколко месеца остри критики, отправени към него, го карат да промени поведението си.
"Бях ядосан известно време, защото исках да им покажа кой съм. Опитах се да се противопоставя на критиките. Но тогава разбрах, че не е нужно да го правя, не е нужно да се оправдавам. Аз съм Ендрик. Ако искат да ме обидят, няма да обърна внимание. Да, трудно е, но... това вече няма значение за мен. Критиката вече не ме наранява", сатегоричен е футболистът.
Той говори и за критиките по адрес на Неймар в Бразилия.
"Вижте какво става. В Португалия Кристиано е идол. Всички хора го обичат. В Аржентина Меси е идол. Обожават го. В Полша Левандовски е идол. А вижте какво правят с Неймар тук, в Бразилия! Бразилците изглежда не го харесват. Тъжно е. Но се опитвам да не мисля за това, за да не се разстройвам. Искам да направя бразилците щастливи с националния отбор."
Младият бразилец вече е сравняван с Феномена Роналдо и Кристиано Роналдо. И двамата са икони на Реал Мадрид - неговият следващ клуб. С повече от 7,5 милиона последователи в социалните мрежи, Ендрик започна да свиква да бъде сред звездите. Често получава поздрави от Роналдо, както и от Винисиус, Джуд Белингам и Родриго.
"Те са невероятни играчи. Винаги ми изпращат съобщения и коментират снимките ми в Instagram. И да знам, че един ден ще бъда с тях в една съблекалня, е голямо нещо. Много съм щастлив. Бъдещето принадлежи на Бог."
Въпреки всички трудности, които той и особено родителите му са имали в живота си, Ендрик осъзнава отговорността, която носи:
"Днес мога да се забавлявам на терена. Наистина. Това е, което искам да правя в живота си. Защото, ако не съм щастлив, няма да успея."
