"Като заваля дъжд, та цяла неделя!" Елин Пелин може и да не е посещавал Единбург, но това негово изречение напълно описва съботния ден в шотландската столица. Още в предишните дни синоптици обявиха код „жълто“ за валежи, но прогнозите им се оказаха погрешни и в хода на деня бе анонсиран код „кехлибарено“.
Статистиката показа, че в рамките на уикенда над големи райони от Шотландия са паднали количества валежи, които по принцип се изсипват за цял месец и това създаде сериозни проблеми с наводнени улици, довели до прекъсване на транспортни връзки.
Дори и Цар Футбол се оказа безсилен пред стихията и това доведе до отмяна на двубоя от елита между ФК Дънди и Рос Каунти, както и на още 3 срещи от по-долните нива на местния футбол. Туристите определено не са били доволни, че посещението им до Единбургския замък, Кралската ботаническа градина или Калтън Хил се е осуетило заради времето, но за феновете на Хартс и Хибърниън нито една природна стихия не е достатъчно сериозна, за да ги спре от посещение на голямото местно дерби.
Срещата се игра на ст. Тайнкасъл, което би трябвало да значи, че феновете на Хибс се събират на домашния Ийстър роуд, откъдето да поемат в посока югозапад. Намиращо се в района на Лийт, близо до пристанището, съоръжението е построено през далечната 1893 г. и е сравнявано от местните със Сан Сиро. Твърде малка част от оригиналната конструкция, дело на Пърси Джонсън-Маршал, е достигнала до нас, но и в този си вид стадионът е достатъчно респектиращ.
С изключение на някои единични посетители на клубния фен магазин, привържениците на домакините липсваха, което означаваше, че те имат алтернативен маршрут на придвижване. За разлика от ситуацията в София обаче, центърът на града функционираше напълно нормално в деня на мача и с изключение на съобщенията в градския транспорт, отбелязващи частичното изпълнение на маршрута на някои превозни средства, неутралният посетител на града можеше да не разбере, че има такова нещо. Това впечатление рязко се променя, когато стигнете до улица Маклиод, водеща до стадиона. Продавачите на шалове и програми, както и появилите се сякаш от нищото десетки фенове подсказваха, че е време за дерби.
Въпреки неблагоприятното време над 18 000 души посетиха дербито на Единбург, което предвид близо хилядата места, оставени като буферна зона означаше, че стадионът бе препълнен. За разлика от Олд Фърм, тук за гостуващите фенове е отделена цяла трибуна – Роузбърн Стенд, с капацитет 3676 седящи места.
От своя страна най-запалените привърженици на домакините се намираха в срещуположната Горджи Стенд, докато централната и Уийтфийлд Стенд, на теория, трябваше да приемат малко по-улегналите поддръжници на „сърцата“. Още в самото начало стана ясно, че такива няма, след като в сектора на Хибс бе вдигнато ирландско знаме, показващо произхода на техните основатели, а от централната трибуна веднага отговориха с вдигане на Юниън Джак. Неслучайно прякорът на Хартс "Джамбос" идва от участието на играчите в Първата световна война и начина, по който биват наречени от своите братя по оръжие от Лондон, а в клубния фен шоп могат да се открият артикули, напомнящи за този епизод.
Талисманът Джок Джамбо допълнително надъхваше домакинските фенове, които посрещнаха своите любимци с разноцветни знамена, докато гостуващата агитка се отчете с хвърлянето на зелена димка – нещо, с което не асоциираме фенската култура на Острова. Запознатите с творчеството на Ървин Уелш са наясно колко корави могат да бъдат феновете на Хибс, поради което това тяхно поведение не би трябвало да ни изненадва.
Самият мач оправда всички очаквания за британско дерби – непрестанна борба за всяка топка, игра във високо темпо, подпомогната от мокрия терен, както и проглушителни възгласи от трибуните при всеки тъч, фаул, шпагат, финт и каквото още се сетите.
Съдията Уилям Колъм също бе в съзвучие със ставащото на терена и още при първата претенция към него от скамейката на домакините хвърли толкова унищожителен поглед на мениджъра Стивън Нейсмит, че си осигури спокойствие до края на срещата.
Водени от играещия под наем от Рейнджърс Алекс Лоури, домакините доминираха в хода на срещата и освен двата гола и двете греди създадоха още куп положения. В 28' Тайнкасъл Парк изпадна в делириум, след като Алън Форест не остави шансове на Дейвид Маршал. След паузата положението за гостите стана почти неспасяемо, след като удар на Лоури рикошира в тялото на Кристиан Дойдж и се оказа за втори път в мрежата.
В дербитата обаче единственото сигурно е, че няма нищо сигурно – в рамките на 120 секунди, между 66' и 68', Ели Юан наказа липсата на концентрация в отбраната на Хартс и на свой ред гостуващите фенове бяха на седмото небе от щастие, а някои от тях дори успяха да нахлуят на терена и да отпразнуват там равенството. Обикновено феновете на Хартс използват мелодията от песента на Joy Division Love Will Tear Us Apart за своето скандиране „Хибс се разпаднаха... отново“, но сега то се обърна срещу тях като бумеранг.
До края и двата отбора имаха своите шансове, а фактът, че на вратата на гостите застана братовчедът на именития полски вратар Артур Боруц – Макс не промени съотношението на силите.
След последния съдийски сигнал феновете на Хартс меко казано не бяха очаровани от случилото, но характерния шотландски акцент направи голяма част от техните забележки за противника, рефера и собствените им любимци неразбираеми.
За неутралния зрител обаче дербито на Единбург бе страхотно изживяване, което дори и разрушителните сили на природата не бяха в състояние да спрат.
