"Ало, Синиша, искаш ли да чуеш вуйчо ти? При нас е. Дай знак и ще го убием!" - думи, които покойният вече футболист Синиша Михайлович чува един ден по време на войната между сърби и хървати при разпада на Югославия в началото на 90-те години на ХХ век.
От другата страна на връзката е може би най-страшният човек в западната ни съседка Желко Ражнатович - Аркан. По това време той е командир на една от доброволните военни формирования на сърби "Тигрите на Аркан". Те воюват близо до границата между Сърбия и Хърватия, в градовете Вуковар, Борово, Зворник, Биелина.
Вуковар е един от градовете, пострадал най-много във войната между бившите две територии, живеещи в югославско "братство и единство" (девизът на Югославия - б.а.). Именно там е роден Синиша Михайлович.
Футболистът започва кариерата си в близкия град Борово, а по време на войната вече е част от Цървена звезда, за да премине след това през Рома, Сампдория, Лацио и Интер и да стане двукратен шампион на Италия и носител на Купата на носителите на купи през 1999 г. с Лацио.
Синиша си извоюва статус на легенда на европейския футбол. Когато през 2022 г. загуби битката с левкимията, хиляди футболни фенове склониха глава в знак на преклонение.
Но да се върнем към Вуковар, където малкият Синиша се ражда през 1969 г. в семейството на сръбския шофьор на камион Богдан и работничката във фабрика за обувки - хърватката Виктория.
Братът на Виктория Иво е хърватски военен генерал и очаквано не приема добре зет си Богдан. За това разказва и самият Синиша:
"Тормозеше майка ми много, защото беше женена за сърбин. Когато заминахме заради войната в Белград, мама му се обади и го покани да дойде при нас. Той само промърмори: "Защо си отведе мъжа? Тази сръбска свиня трябваше да го заколим!". Такава беше атмосферата тогава"
