Трогателната молба на жена, която загуби всичко
Журналистката Вероника Брунати намери трогателен начин да благодари на Лионел Меси. Преди дни 39-годишния ас обяви, че напуска националния отбор на Аржентина.
Освен всичко друго, Брунати си спомни историята за това как футболната легенда ѝ е предложила помощ след смъртта на съпруга ѝ, журналиста Хорхе „Ел Топо“ Лопес, през 2014 г., когато таксито му е било блъснато от кола, шофирана от престъпници, бягащи от полицейско преследване.
„Не съм писала от дни. Не можех да намеря думите. Ще кажа на децата си нещо, което бих искала да запомнят за Меси и баща си. И си мисля: какво би написал Ел Топо днес?“
Майка ми ме поглежда. Казвам ѝ, че я обичам. Махам ѝ от телевизора, разказвайки ѝ за Меси. И си мисля за моментите, когато ме е виждала да излизам на терена с Меси, за да отразяваме мачовете на националния отбор.
Казах ли ти достатъчно пъти, че те обичам, мамо? Тя е била с мен в Бразилия, Чили, Съединените щати, Русия и на толкова много други места. Помагала ми е с децата ми, за да мога да си върша работата.
Все още не мога да намеря думи, за да обясня това, което дори не знам как да обясня: Прекарах половината си живот, отразявайки националния отбор на Аржентина с Меси. Меси беше всичко за нас. Всичко, което ни вдъхновяваше. Всичко, което ни даваше надежда. Всичко, на което ни научи с характера си. Защото авторитетът на Меси като личност е огромен.
Благодарение на Меси, животът ми е по-добър. И животът на Ел Топо. И животът на децата ми. Защото Меси е уникален вид щастие.
След инцидента през 2014-а, Меси ме покани в тренировъчната база на Жоан Гампер. Поздрави ме, прегърна ме и ме попита: „Какво мога да направя за теб, за Агус и за Лусия?“ Спомни си имената на децата ми! Бях изненадана. Не знаех какво да кажа. Какво можех да поискам от Лионел Меси? Не знаех.
Той каза: „Искам да ти помогна. Какво мога да направя за тях?“ А аз казах: „Бъди Лионел Меси. Децата ми са щастливи, когато те видят, Лео. Децата ми плачат много. Просто искам да ги видя да се смеят отново.“ Лео ме погледна и каза: „Не. Нещо друго, Веро…“
Аз отговорих: „Ако не мога да си намеря друга работа, ако нещата се затруднят, ще изпратя автобиографията си на баща ти. Кълна се.“ Никога не съм му казвала, че съм на дъното. Никога не съм му казвала, че не знам как да живея сама. Той настояваше. „Ами, да“, казах му, „Един ден ще се срещнеш Агус и Лусия. Нищо не би ги направило по-щастливи.“ И бях права.
Меси е такава радост. Бях толкова щастлива да пътувам и да говоря за него. Чувствах се като супермайка. Невероятно е, че казвам това, но е истина. Меси ме вдъхнови. Той ми даде сила, когато нямах такава.
Той ме тласна да правя неща, които дори не можех да си представя: да пътувам по света сама с двете си малки деца, да следя националния отбор. Десетки пътувания, стотици мачове, микс зони, интервюта, толкова много държави... Толкова пъти без сън, без храна, без почивка. Затова просто искам той да е много, много щастлив. И да му благодаря. Винаги. За всичко.
Меси е аржентинец. Но понякога си мисля, че трябва да бъде обявен за обект на световното културно наследство. Защото дори да спре да играе за националния отбор, дори някога да се оттегли от футбола, има едно нещо, което никой не може да му отнеме: щастието, което ни даде. Щастието, което той продължава да ни дава. Щастието, което даде на децата ми, щастието, което даде на Ел Топо, щастието, което даде на мен.
Може би това е най-голямото му наследство. Не титли. Не рекорди. Не голове. А щастие. Да даваш на другите щастие. Такова, което трае вечно. Благодаря ти, Лео. За всичко. И за това, че направи живота малко по-щастлив за тези от нас, които имахме късмета да се пресекат с теб“, написа Брунати.
2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
2
0
3
3
1
1
2
2
0
0
1
3
3
1
2
0
1
1
2
0
