Синиша Михайлович със сигурност е една от легендите на футбола. За жалост той загуби битката с рака и почина през 2022 г., но със сигурност ще остане в паметта на хиляди фенове на футбола.
Миха, както го наричаха близки и фенове, е шампион на Италия с Лацио и Интер, носител на Купата на носителите на купи и на Суперкупата на Европа с "нероадзурите". Звездата му изгрява в Цървена звезда - тим, с който печели Купата на европейските шампиони през 1991 г.
Феновете обаче го обожават заради силата, която показа. Михайлович беше диагностициран с левкемия, но остана треньор на Болоня. Той беше на и до терена, докато имаше сили.
А тази сила със сигурност има нещо общо с... онова, което той и семейството му преживяха по време на разпада на Югославия.
Михайлович е роден във Вуковар. Семейството му е смесено - баща му Богдан е сърбин, майка му Виктория е хърватка. През 1969 г. това хич не е проблем в квартал "Борово населие". Тогава съществува Югославия - земята на "братството и единството".
И така до началото на 90-те години на ХХ век, когато всичко се разпада!
По това време Синиша успява да си уреди трансфер от местния Вуковар в Цървена звезда. В родния му град обаче остават майка му, баща му и брат му Дражен.
Във Вуковар се водят едни от най-ожесточените сблъсъци между сърби и хървати. В тях участва предимно цивилно население, както и отряди от доброволци.
Синиша моли семейството си да изостави всичко и бързо да пристигне при него в Белград.
"Като пристигнаха разбрахме, че къщата ни е минирана и някой е стрелял в моя портрет на стената. Видях символиката, съобщението беше ясно. Кой е хвърлил бомба в къщата ни? Кой стреля по портрета ми и по този на брат ми? Тези въпроси ме преследваха с години", разказваше сам Михайлович.
Легендарният Михайлович разбира бързо шокиращата истина - къщата му е разрушена от Стипе Майич.
"Беше ми като брат. Заедно излизахме, ходихме на море, спал съм у тях. Когато войната почна, всички знаеха, че ми е най-добрият приятел", спомня си Синиша.
Двамата застават очи в очи през 2000 г. в Загреб. Тогава Михайлович е част от националния отбор на Югославия.
"Дойде в хотела. Попита ме дали знам какво е направил. Призна, че ми е запалил къщата, но и е спасил родителите ми. Простих му.", казва Миха.
В своята автобиография той разкрива какво точно се е случило:
"Един ден дошъл той вкъщи и казал на родителите ми, че трябва да се изселят. Те не му обърнали много внимание. Върнал се той с други двама и стрелял в моята снимка. Мама пазеше една от финала на Шампионската лига. Тогава родителите ми разбрали, че говорят сериозно и избягали. След това запалили къщата", добавя той.
Днес (4 август) се отбелязват 30 години от началото на хърватската операция "Буря", сред която се смята, че близо 250 000 сърби напускат домовете си, които днес са в територията на Хърватия. Към тях се числи и семейството на Михайлович.
Това е и причината брат му да публикува въпросната снимка с куршума.
Михайлович често разказва история от военен Вуковар, в която е замесен вуйчо му Иво - брат на майка му и човек, който отявлено мрази сръбския му баща.
Той е военен ветеран, който попада в ръцете на "Тигрите на Аркан" - паравоенна организация, предвождана от Желко Ражнатович - Аркан.
"Обади ми се. Беше пленил вуйчо ми. Войниците искаха да го убият, а той не беше дал. Казал му, че ми е вуйчо, да ми се обади. Лично Аркан ми звънна и ме попита дали искам да говоря с него и, ако дам знак, ще го убият. Реших да го пощадя и така и сториха", разказва Михайлович.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
