Балканите - място, на което се срещат различни пътища, народи и истории. И една от най-турболентните зони, що се отнася до политическите отношения.
Това неизбежно влияе на футболните пристрастия и скандирания. Видяхме го и вчера (15 ноември), когато мачът Румъния - Косово не завърши официално. Причината е, че домакините скандираха името на Сърбия, а гостите показваха символи на Албания.
4 балкански държани, омешани в един скандал!
Защо всъщност такива скандирания са неприемливи и обидни?
Като начало Косово е най-младата страна в Европа. Тя е независима от тогавашна Югославия (от 2003 г. Сърбия и Черна гора, от 2006 г. само Сърбия) от 2008 г. насам, като не е призната от всички страни в света.
Румъния, Испания, Словакия, Кипър, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан, Сърбия, Беларус и Русия са страните в Европа, за които Косово не е самостоятелна държава. Част от тях са изградили дипломатически отношения с властта и признават документите, издадени от страната, но не и нейната независимост.
Самото отделяне на Косово като самостоятелна държава е дълъг, болезнен и кървав процес, започнал много преди въоръжените действия на Армията за освобождение на Косово през 1999 г.
С Косово е свързан един от най-героичните моменти от историята на Сърбия - битката при Косово поле от 1389 г., когато сръбският герой Милош Обилич убива султан Мурад I.
По време на съществуването на Югославия областта Косово и Метохия получава автономен статут, както и другите 7 области във Федерацията - Сърбия, Хърватия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Словения, Македония и Войводина. От 70-те години тя фактически се самоуправлява.
На територията на Косово живеят лица от албански и сръбски/югославски произход, като с годините албанците, считани за малцинство, започват да стават по-многобройни. През 80-те години на ХХ век започват протести на косоварите с албанско самосъзнание, които искат по-голяма автономия и дори присъединяване към съседна Албания.
Това води до напрежение, стачки и дори полицейски своеволия.
Един от ключовите моменти в историята на Косово е посещението на Слободан Милошевич през 1987 г. в Прищина. Тогава той все още прохожда в политическата си кариера, като обещава на сърбите в областта "Никой няма да посмее да ви посегне повече".
Преди кървавите войни при разпада на Югославия, автономията на Косово (и на Войводина) е драстично намалена, а косовските албанци се чувстват дискриминирани и подемат редица стачки.
Югославските власти успяват да запазят някакъв мир до края на 90-те години, когато на територията на страната започва да действа Армията за освобождение на Косово - вид "партизанско" движение на косовари и албанци, за което се счита, че е обучавано и подкрепяно финансово от Албания. То се ползва и с подкрепата на мнозинството от местното население.
Милошевич и югославската държава отговарят с мобилизиране на армията, полицията (местна и изпратена от вътрешността на страната), както и на Специалните сили в лицето на Единицата за специални операции - едно от най-добре обучените и оборудвани звена в Европа за онова време.
Въоръжените действия са кървави и взимат хиляди жертви - бойци и цивилни. Често се взимат заложници, които са измъчвани и от двете страни, разрушенията са огромни, цели градове са сринати, а бежанците достигат милион.
Опитите на Югославското правителство да задържи територията за себе си продължават до 1999 г., когато силите на НАТО бомбардират Сърбия в продължение на 2 месеца и половина. Освен стратегически обекти като военни бази, казарми, складове за оръжия и гориво, са разрушени мостове, пътна инфраструктура, а част от бомбите падат и в жилищни райони, като дори са разрушени болницата в Сурдулица и пазарът в Алексинац, убита са и групи от албански бежанци. В Сърбия говорят за над 2000 цивилни жертви и милиони, пострадали от въздействието на забранените касетни бомби и обеднения уран.
След бомбардировките действията на югославските сили на територията на Косово са доста по-слаби. В крайна сметка през 2008 г. страната придобива независим статут. Тя е призната първо от Коста Рика, а България я ратифицира на 20 март същата година.
