Публиката иска успехи, но волейболът ни е далеч от това, което трябва да бъде. Думите са на поредния гост в подкаста "За спорта без клишета" - треньора Радослав Арсов.
Последният е сред героите от златното поколение, завоювало световната титла за младежи в Кайро (Египет) през 1991 г. Кариерата му продължи и като треньор - изведе френския Нанси от аматьорските нива до евротурнирите при жените, преди да поеме втория отбор на руския Локомотив Калининград.
Арсов заяви, че спортът няма да стигне доникъде с шуробаджанащина.
"За съжаление, темата за условията в българския волейбол е тъжна. Комплименти за хората, които се борят с това нещо, но няма да стане. Има някакви проблясъци, но такава е действителността, трябва да се борим с нея. Публиката иска успехи, което е нормално, но те няма как да се препокрият със случващото се във волейбола ни. Общата картина е далеч от това, което трябва да бъде.", започна Арсов.
"Когато си доказан специалист в някаква област, а не си попадал случайно в някакви проекти, можеш да даваш идеи и определения. Уважения към члена на Управителния съвет - Димо Тонев, който подкрепи Лоренцо Мичели при избора му за национален селекционер. Уважавам го като бивш волейболист и капитан в миналото, но когато човек не е написал едно нареждане в клубен отбор и дава определения, това не го разбирам. Аз не му давам акъл за управлението на хотелиерския му бизнес. Никъде няма да стигнем с шуробаджанащина."
"Близо 18 години живях във Франция. Така се стекоха обстоятелствата, че открих едно място, на което ми е много хубаво и ми даде абсолютно всички условия за работа. Чувствам се много добре, още февруари месец ми предложиха да продължа в този проект, който започнахме и се развива много успешно. Прецених да остана в този отбор, защото има много неща да се случват тепърва. Имах и други предложения, но реших, че това е моето място и едно предизвикателство."
"В Русия всичко е уредено и информацията е много малка, от това което се знае в България. Държавата се развива със страшни темпове, разполага с изключителни мегаполиси. Когато отидох в Калинингард, мислех, че ще срещна руйна. Попаднах там благодарение на Пламен Константинов, който направи връзката и доста неща в Русия.", допълни той.
"Трябваше да се преориентирам към края на кариерата ми. Тя завърши във Франция на по-ниско ниво, вече бях на 37-38 години. Съпругата ми, на която съм много благодарен, тогава ми каза да пробвам като треньор. Опитах да тренирам един мъжки отбор, взеха, че ми се получиха нещата."
"Заради съпругата ми Елена (бивша националка) завърших треньорство в НСА и започнах да се изкачвам в стълбицата. След това освободиха треньора на отбора, в който тя играеше и аз бях назначен на негово място. Беше страхотно преживяване."
"На децата ни много им харесва, когато се приберат в България и после трудно си тръгваме. Мислим още малко да поработим и да се приберем тук, въпреки че всички ни мислят за луди. Голямата ми дъщеря играе в Нанси, където бях треньор. От малка е в залата, никога не сме я натискали да играе волейбол. Нямаме болни амбиции."
"Когато не сме в четирите краища на света, нашето семейство си почива прекрасно. Много си обичаме София, чакаме с нетърпение да се приберем на родна земя, копнеем за тези моменти. Имаме си място на нашето море, почитатели сме му. За нас правило №1 е децата ни е да говорят езика на родителите си. Те говорят прекрасно български. И двете са родени във Франция, но вкъщи се чува само българска реч."
Спортния ни подкаст може да намерите още в официалния канал на bTV Media Group в Youtube - ТУК: https://www.youtube.com/c/bTVMediaGroup
Епизодите може да слушате и в Spotify: https://open.spotify.com/show/0n1MulTVKNQ4mrMqORO4ap, в Apple: https://apple.co/3EuhDCN и Google Podcasts: https://bit.ly/3G5f2jQ.
