Ваня Войнова в златната ера на националния отбор
Всеки добре преживян живот е дълъг живот. А за някои хора смело бихме могли да кажем – дори безкраен.
На днешната дата преди 30 години в скръб потъва не само българският, но и целия баскетболен свят. На 9 март 1993 г. спира да бие гигантското сърце на Ваня Войнова – една от най-великите личности в историята на този спорт.
Коя е Ваня Войнова?
Въпрос, на който всяко българско дете, което играе баскетбол би трябвало да има отговор. Но това зависи от нас, възрастните: от федерация, от треньори, от учители, от родители.
Ваня Войнова не е просто име, Войнова е ЗНАМЕ, което никога не трябва да бъде сгъвано.
Родена на 27 декември 1934 г., малката Ива (както са я наричали тогава) е чувствително дете, с разностранни таланти. Тогава вероятно никой дори не е подозирал, че точно тя, за времето на един живот, макар и недълъг, но вдъхновено преживян и чист като детска усмивка, ще успее да надскочи висини, граничещи с безкрайността.
А тази безкрайност започва с… балет. Като дете Ваня е силно увлечена по изкуството. Изведнъж обаче израства на височина, става дама - тъничка, слаба и стройна, „с обувки №40“. Всичко това прави мисията с балета все по-невъзможна. Идва и инцидент по време на екскурзия на Витоша, където в местността „Морените“, момичето получава контузия.
За баскетбола буквално я открадва от една репетиция Веселин Темков. Великанът в треньорската професия я отмъква с колелото си и я води директно в залата с двата коша. Годината е 1948-а, Ивето по това време е на 14. Връщане назад вече няма как да има.
И макар, че има вуйчо, който ѝ подарява кънки за лед за Нова година и който е хокеист, бъдещата прима на световния баскетбол вече е избрала своето място. Нищо, че душата ѝ е деликатна и продължава да се вълнува от балет, математика и изучаване на чужди езици. Във всяка „беля“ ти е нужен един по-смел приятел, който да те вербува.
Така става и с Войнова, която има до себе си лудата глава – съученичката ѝ със Втора девическа гимназия Розалия Бикс.
„Розалия реши, че трябва да се борим за първенство по баскетбол. Съученичките ми тръгнаха след нас с ентусиазъм. "Трябва и ти"! - настояваха те. Щом трябва - значи трябва. Изоставих балета и заиграх баскетбол, макар че в сравнение с хореографията той ми приличаше на хамалско занимание“, разказва приживе Войнова.
Първоначално, семейството ѝ е против.
„Родителите ми, моите баба и дядо, особено баба ми, която е френска възпитаничка, бяха убедени, че спортът е нещо ужасно за жените“, споделя голямата баскетболистка, но и това е до време. През 1951-а, когато вече е част от „Славия“, семейството ѝ вече не пропуска мач с нейно участие.
Балетът остава ярък отпечатък върху Войнова. Движенията ѝ са грациозни, така и не успява да се отучи да тича на пръсти.
„Всъщност, балетът си беше нейната голяма любов завинаги. Когато по телевизията даваха постановки, майка ми ни побъркваше, докато всички не излезем от всъщи и не я оставим да си гледа на спокойствие“, спомня си за своята майка Росен Барчовски.
