Ваня Войнова в златната ера на националния отбор
Всеки добре преживян живот е дълъг живот. А за някои хора смело бихме могли да кажем – дори безкраен.
На днешната дата преди 30 години в скръб потъва не само българският, но и целия баскетболен свят. На 9 март 1993 г. спира да бие гигантското сърце на Ваня Войнова – една от най-великите личности в историята на този спорт.
Коя е Ваня Войнова?
Въпрос, на който всяко българско дете, което играе баскетбол би трябвало да има отговор. Но това зависи от нас, възрастните: от федерация, от треньори, от учители, от родители.
Ваня Войнова не е просто име, Войнова е ЗНАМЕ, което никога не трябва да бъде сгъвано.
Родена на 27 декември 1934 г., малката Ива (както са я наричали тогава) е чувствително дете, с разностранни таланти. Тогава вероятно никой дори не е подозирал, че точно тя, за времето на един живот, макар и недълъг, но вдъхновено преживян и чист като детска усмивка, ще успее да надскочи висини, граничещи с безкрайността.
А тази безкрайност започва с… балет. Като дете Ваня е силно увлечена по изкуството. Изведнъж обаче израства на височина, става дама - тъничка, слаба и стройна, „с обувки №40“. Всичко това прави мисията с балета все по-невъзможна. Идва и инцидент по време на екскурзия на Витоша, където в местността „Морените“, момичето получава контузия.
За баскетбола буквално я открадва от една репетиция Веселин Темков. Великанът в треньорската професия я отмъква с колелото си и я води директно в залата с двата коша. Годината е 1948-а, Ивето по това време е на 14. Връщане назад вече няма как да има.
И макар, че има вуйчо, който ѝ подарява кънки за лед за Нова година и който е хокеист, бъдещата прима на световния баскетбол вече е избрала своето място. Нищо, че душата ѝ е деликатна и продължава да се вълнува от балет, математика и изучаване на чужди езици. Във всяка „беля“ ти е нужен един по-смел приятел, който да те вербува.
Така става и с Войнова, която има до себе си лудата глава – съученичката ѝ със Втора девическа гимназия Розалия Бикс.
„Розалия реши, че трябва да се борим за първенство по баскетбол. Съученичките ми тръгнаха след нас с ентусиазъм. "Трябва и ти"! - настояваха те. Щом трябва - значи трябва. Изоставих балета и заиграх баскетбол, макар че в сравнение с хореографията той ми приличаше на хамалско занимание“, разказва приживе Войнова.
Първоначално, семейството ѝ е против.
„Родителите ми, моите баба и дядо, особено баба ми, която е френска възпитаничка, бяха убедени, че спортът е нещо ужасно за жените“, споделя голямата баскетболистка, но и това е до време. През 1951-а, когато вече е част от „Славия“, семейството ѝ вече не пропуска мач с нейно участие.
Балетът остава ярък отпечатък върху Войнова. Движенията ѝ са грациозни, така и не успява да се отучи да тича на пръсти.
„Всъщност, балетът си беше нейната голяма любов завинаги. Когато по телевизията даваха постановки, майка ми ни побъркваше, докато всички не излезем от всъщи и не я оставим да си гледа на спокойствие“, спомня си за своята майка Росен Барчовски.
На 16 години Войнова вече е в женския национален отбор.
На 17 участва на европейското в Москва. На 24 години извежда България като капитан до първата и последната европейска титла в историята на родния женски баскетбол в Лодз’58. На 25 Войнова вече е световна вицешампионка с България. На 30 печели втори медал от световно първенство: бронз от Перу’64.
Индивидуалните ѝ отличия никога няма да бъдат докоснати от друга българка:
Баскетболистка №1 в Европа за 1958 г. Център №1 в света за 1959 г. Първият спортист №1 на България за 1958 г. в анкетата на вестник „Народен спорт“. Приета е посмъртно в Залата на световната баскетболна слава през 2001 г. в Ноксвил, щата Тенеси. Изиграва 222 мача за националния отбор.
С Ваня Войнова се свързва и златната ера на славния тим на „Славия“ при един от най-чепатите, но най-забележителните български треньори – Димитър Митев. Този тандем извежда „белите“ до общо 15 титли на България, 12 от които поредни, до уникалните два трофея в турнира за Купата на европейските шампионки КЕШ (1959-1963).
Връзката ѝ с Димитър Митев е специална, като има легендарни истории как треньорът я е връзвал за конструкцията на коша, за да я държи в наказателното поле.
И как я кара да тича боса в снега, за да я кали. Твърди се, че за 15 години съвместна работа в „Славия“ Митев е оставил звездата на резервната скамейка за точно…. 15 минути.
„За миг не ми е дал шанс да си помисля, че съм нещо повече от другите, че имам право да предявявам капризи. Не ме е хокал, но не ме е и ласкал. Без много думи е изградил у мен качества, без които не бих могла да се преборя нито на терена, нито с житейските несгоди“, така Войнова описва отношенията си със своя легендарен треньор.
Нейното себераздаване – на терена и извън него – се вижда и през целия ѝ живот. Отдадеността ѝ към спорта, както и тази на нейния съпруг – друга легендарна баскетболна фигура у нас, какъвто безспорно е Цвятко Барчовски, се предават по семейна линия.
Синът им Росен, е дългогодишен треньор на националния отбор, на ЦСКА, Славия и Рилски спортист. Дъщеря им Ивета играе дълги години професионален баскетбол. Същото прави и нейната дъщеря – Памела. Днес пък гордо по стъпките на баба си и дядо си крачки синът на Ивета – Цветан, който тази пролет завършва гимназия в САЩ.
И макар да се отдръпва от спорта (само привидно – след края на кариерата си работи като спортен журналист във вестниците „Народен спорт“, „Старт“ и „Трудово дело“), Ваня Войнова оставя след себе си завет за множество млади спортисти. Професионалният ѝ опит, както и нейната ерудираност и прецизност, превръщат нейните спортни коментари в истинско вдъхновение, включително и за нейните колеги.
„Човекът Ваня Войнова е толкова голям, колкото и обвитата в слава спортистка“, казва за нея журналистът от „Трудово дело“ Иван Николов.
