На 7 юни 1993 г. светът губи един от най-добрите си баскетболисти - Дражен Петрович.
Той губи живота си само на 28 години на магистралата между Мюнхен и Франкфурт в смразяваща кръвта катастрофа. Трагедията е огромна! Петрович е световен (Аржентина 1990) и европейски (Югославия 1989) шампион с тима на Югославия. Има и сребърен медал от олимпийските игри в Барселона 1992 с тима на Хърватия. На клубно ниво е покорил бивша Югославия с Шибеник и Цибона Загреб, Европа с Реал Мадрид и от 1989 г. играе в НБА първо за Портланд, а след това за Ню Джърси Нетс.
На 7 юни 1993 г. Петрович пътува в червен Фолксваген Голф заедно с приятелката си Клара и нейната близка Хилал Едебал, която днес е категорична: "По-добре да бях умряла в тази катастрофа. На Дражен май му е по-добре, отколкото на мен".
Предисторията е, че Петрович решава да се прибере в Загреб заедно с Клара, възползвайки се от това, че самолетът, с който хърватския национален отбор се прибира от мача срещу Полша, каца в Мюнхен. Той просто иска да прекара повече време с нея.
Клара пък решава да вземе със себе си Хилал, за да не е сама на пътя.
И така, на 7 юни 1993 г. баскетболистът спи на предната пасажерска седалка без колан, Клара шофира, а отзад седи Хилал. В 17:20 ч. камион, движещ се в противоположната посока, навлиза в насрещното, тъй като шофьорът се опитва да избегне удар. Маневрата му блокира и трите платна, а колата с Петрович се забива в него. Разследването показва, че Клара е карала с превишена скорост.
И приятелката на Петрович, и Хилал са сериозно пострадали. Баскетболистът умира на място.
Клара се възстановява най-бързо. Животът ѝ продължава и я събира с футболиста Оливер Бирхов. И днес те са заедно и имат една дъщеря.
Хилал Едебал - също баскетболистка, не успява напълно да забрави за катастрофата и днес. От силния удар тя получава амнезия.
"Не помнех нищо от Мюнхен. Все едно никога не съм била в града, в който бях израснала. Беше ми много тежко. Родителите ми постоянно трябваше да следят къде съм, защото се губех. На тях им беше най-тежко. Когато ме посещавали в болницата, никога не са им казвали, че със сигурност ще оживея. Обмислях да скоча отнякъде. Не за да се самоубия. Просто живеех в един сън и исках да се събудя", казва днес 53-годишната Хилал.
