Казва, че точната дума, която я описва най-добре, е фурия
Тя е от поколението, което превърна българския женски баскетбол в световна сила. Поразяващата ръка - Петкана Макавеева празнува днес своя 74-и рожден ден.
50 години след първия си олимпийски медал, 46 след среброто от Москва'80 и повече от четири десетилетия след европейския връх с Левски - днес най-важни са двамата ѝ синове - Стефан и Златин, и внукът ѝ Мартин, трето поколение баскетболист във фамилията.
Историята на Поразяващата ръка Петкана Макавеева започва далеч от големите спортни зали. В монтанското село Липен, където до седми клас дори не знае какво е баскетбол.
"Не съм знаела, че съществува баскетбола. На село нямахме телевизия. Чак в седми клас по физкултура ни донесоха една баскетболна топка и аз я гепих. Скрих я под леглото. И в междучасието, цял ден с топката - стрелба, пробиви и крачки", споделя тя пред bTV.
Когато е на 16 години баща ѝ я води в ЦСКА при легендарния треньор Людмил Катерински, за да разбере дали момичето му наистина има талант.
"Баща ми ме доведе от село. Дойдохме в София с влака на 16 октомври 1968 година. Застанах пред Катерински и викам: "Другарю Катерински, може ли да ме видите и да пробвате дали ставам, защото нямам време. Ние трябва се прибираме. Влакът в осем часа тръгва."
Тестът е успешен, а баскетболната легенда Цвятко Барчовски вижда най-силното ѝ оръжие.
"Цеко Барчовски и Катерински са на първите седалки в залата и гледат, а баща ми отзад седи и ги чува как Цеко вика: "Катерински, погледни я тази каква ръка има! Поразяващата ръка!"
Дванайсет години по-късно именно тази ръка праща България на олимпийските игри в Москва след драматичен успех срещу Канада във Варна.
„Два фаула трябваше да изпълня. А те ни водят с една точка и остават четири секунди до края на мача. Ако не вкарам, губим. И заставам на фаула и три четири пъти удрям топката в пода и си викам: трябва, иначе няма Олимпиада.“
България заминава за Москва, а там идва среброто - един от върховете в историята на българския женски баскетбол.
"В националния отбор, като сънувам примерно преди мач, че ходя в морето права или пък изкачвам върхове, и на сутринта спокойно бием. И в отбора все ме питаха какво съм сънувала. И аз като кажа, са спокойни."
"Те трябва да вярват, че могат, но нищо не идва даром. Защото в ЦСКА чистачката ме гонеше в единайсет и половина през нощта да си тръгна. А аз оставах да гледам и мъжете какво правят. Гледах и копирах. Аз много обичах и още обичам баскетбола и обичам да играя."
Казва, че точната дума, която я описва най-добре, е фурия. На 74 Петкана Макавеева още е същото момиче.
Петкана Макавеева има олимпийски медали, европейски титли и място в историята. Но когато говори за живота си, не брои само отличията. Казва, че е щастлив човек. Заради кариерата. Заради семейството. Заради синовете Стефан и Златин. И заради внука си Мартин - трето поколение баскетболист във фамилията.
„Мога да кажа, че щастливо се стекоха нещата за мен. И кариерата, и семейството, и децата. Сега и внучето. Чакам едно и от малкия ми син. Докато все съм още в час да помагам. Аз обичам да помагам, обичам да давам, изпитвам наслада.“
Петкана Макавеева е история, която трябва да се разказва всеки ден.
Честит рожден ден!
Автори: Николета Маданска и Гергана Гунчева.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
