"Ужасно е да започне денят ти с такава новина. Отиде си един изключително добър човек. Добър приятел, отличен треньор. Съпруг, баща, дядо... Абсолютно всичко, което може да се каже за него, е само в цветни хубави краски", сподели пред bTV един от най-близките хора до Ферарио Спасов - Михаил Мадански.
Треньорската кариера на Феро започва през знаковата за България - 1994 г. Назначен е за треньор на Олимпик Тетевен, където е до края на 1996-а, когато поема за един полусезон Спартак Варна. През началото на 1997-а започва в Литекс, като класира тима от "Б" във "А" група.
През лятото на 1997-а става помощник треньор на Димитър Димитров в Литекс и "оранжените" печелят шампионска титла на България за 1997/98. През лятото на 1998-а е назначен отново за старши треньор на Литекс и извежда тима до титлата през сезон 1998/99 и е финалист за Купата на България за 1998/99. Вицешампион е с тима от Ловеч през 2001/02 и печели Купата на България през 2000/01, като е финалист през 2002/03.
"Един усмихнат човек, който на никого не е направил нищо лошо през живота си. Това да те настигне някакъв убиец, не можеш човек да го кажеш.
И да убие така, по този начин, просто не мога да го проумея. Ферарио Спасов няма да го забравя никога, защото през живота си, в нашето дългогодишно приятелство, никога не ми е казал една дума накриво, никога не ми е повишил тон. Никога не ми се е сърдил, каквото и да кажа, каквото и да направя.
Напълно съм убеден, че всички хора, които го познаваха и са имали допир до него, ще го запомнят с неговата благост, доброта и желание винаги да бъде полезен с нещо", скърби Мадански.
Спасов е обявен за треньор на сезона 2001/02 в България. От февруари 2004 до февруари 2005 е начело на ЦСКА, като е треньор в първия полусезон на шампионския сезон 2004/05. От януари 2006-а до октомври 2006-а е начело на Дунав Русе и въпреки, че извежда тима от 13-то на 6-то място напуска след скандал с ръководството.
От юли до септември 2007-а отново поема Литекс, а след това до 5 юни 2012-а е ръководител на Академия Литекс. След това поема Ботев Пловдив до декември 2012-а. Паралелно с работата в Литекс е и треньор на националния отбор на България (U17) от 2008 до 2011.
Работил е още в Монтана, Спартак Плевен, Берое, Левски Лом, Севлиево и Дунав Лом.
"Чухме се преди месец. Той се шегуваше и казваше: „Мише, Мише... Хубаво се ориентира да си спортен директор, стига с това треньорство."
Харесваше много работата си в Лом и имаше време за неговото голямо хоби – риболова. Винаги успяваше да съчетава ангажиментите си с футбола с грижа за семейството. Той има перфектно, прекрасно семейство, внуци, които живеят в Германия. Това е най-неочакваната смърт.
Това е човек, с който си говориш постоянно, правиш някакви сметки за бъдещето. Говорили сме по съвсем други неща – какво трябва да се случи, какво може би щяхме да направим лятото… И сега, изведнъж, този човек го няма. Няма го да звънне, да каже: „Мише, искаш ли да ти изпратя риба?"
Трудно се преживява подобно нещо, защото ние с него в последните повече от 20 години сме преживели толкова хубави моменти и лоши, но аз помня само доброто. Имам един апел: Хора, спрете се! Спрете се с тия гонитби, с тия коли, с тия ненормалници по пътя, които се движат, за да убиват! Как да реагираш в такава ситуация освен с ярост, със злоба и безпомощност! Излиза един убиец на пътя, кара със 150 км/ч, настига те и те убива.
Каквото и да се случи, вече е много късно. Късно е, каквото и да говорим. Явно ще го осъдят, ще лежи в затвора. Ще излезе, ще подкара пак колата. Това са хора с много малко мозък в главите, но Феро го няма… Феро няма вече да го видим", неутешим е Михаил Мадански.
